La Pluie
Le ciel est gris la pluie s'invite comme par surpriseElle est chez nous et comme un rite qui nous enliseLes parapluies s'ouvrent en cadence comme une danseLes gouttes tombent en abondance sur douce France
Tombe tombe tombe la pluieEn ce jour de dimanche de décembreÀ l'ombre des parapluiesLes passants se pressent pressent pressent sans attendre
On l'aime parfois elle hausse la voix elle nous bousculeElle ne donne plus de ses nouvelles en caniculePuis elle revient comme un besoin par affectionEt elle nous chante sa grande chanson l'inondation
Tombe tombe tombe la pluieEn ce jour de dimanche de décembreÀ l'ombre des parapluiesLes passants se pressent, pressent, pressent sans attendre
Tombe tombe tombe la pluieEn ce jour de dimanche de décembreÀ l'ombre des parapluiesLes passants se pressent pressent pressent sans attendre
Et tombe... et tombe... et tombe... tombeEt tombe... et tombe... et tombe...
Дъждът
Небето е сиво, дъждът се самопоканва, все едно за да ни изненада.Той влиза в дома ни и, подобно на ритуал, по средата на който ние сме заседнали,дъждовните чадъри се отварят на забавен каданс - подобно на танц.Капките падат в изобилие върху милата ми Франция.Дъждът пада и пада и пада...В тази декемврийска неделя/Под сянката на чадърите,минувачите се притискат, пристискат и пристискат един в друг без почивка.
На всички понякога им харесва дъждът да извисява глас, все едно ни променя внезапно.Носи ни първи новините в горещината,а след това се завръща, точно когато имаме нужда от него,за да ни запее с великата песен, която ни изпълва изцяло.
Дъждът пада и пада и пада...В тази декемврийска неделя.Под сянката на чадърите,минувачите се притискат и притискат и притискат един в друг без почивка.
Дъждът пада и пада и пада...В тази декемврийска неделя.Под сянката на чадърите,минувачите се притискат и притискат и притискат един в друг без почивка.
И пада, и пада, и пада, пада...И пада, и пада, и пада.
წვიმა
ცა მოღრუბლულია, წვიმა დაპატიჟებულია მოულოდნელადის ჩვენთანაა და რიტუალივით რომელიც გვითრევსქოლგები გაიშლება ნელ-ნელა როგორც ცეკვაწვეთები ეცემა უხვად ტკბილ საფრანგეთზე
მოდის მოდის მოდის წვიმადეკემბრის ამ კვირა დღესქოლგების ჩრდილშიგამვლელები ჩქარობენ აწვებიან აწვებიან არ ელოდებიან
ჩვენ ის გვიყვარს ხანდახან ის ხმას იმაღლებს მუჯლუგუნსა გვკრავსის თავის თავზე ახალ ამბებს აღარ გვაწვდის პაპანაქებაშიშემდეგ ის ბრუნდება როგორც საჭიროება სიყვარულითდა ის ჩვენ გვიმღერის თავის დიდ სიმღერას წყალდიდობა
მოდის მოდის მოდის წვიმადეკემბრის ამ კვირა დღესქოლგების ჩრდილშიგამვლელები ჩქარობენ აწვებიან აწვებიან არ ელოდებიან
მოდის მოდის მოდის წვიმადეკემბრის ამ კვირა დღესქოლგების ჩრდილშიგამვლელები ჩქარობენ აწვებიან აწვებიან არ ელოდებიან
და წვიმს... და წვიმს... და წვიმს... წვიმს...და წვიმს... და წვიმს... და წვიმს...
Дождот
Небото е сиво, дождот доаѓа како изненадувањеСо нас е, како во ритуал во кој сме заглавениЧадорите се отвораат во ритам, како во танцКапките паѓаат во изобилие над убавата Франција
Паѓај, паѓај, паѓај дождуВо овој неделен, декемвриски денВо сенките на чадоритеМинувачите брзаат, брзаат, брзаат без чекање
Понекогаш ни се допаѓа кога ќе го повиши гласотЗа да нè растресеИ кога ќе си замине, нема повеќе новини, освен топлинитеТогаш се враќа како потреба за љубовИ ја пее неговата песна, поплавата
Паѓај, паѓај, паѓај дождуВо овој неделен, декемвриски денВо сенките на чадоритеМинувачите брзаат, брзаат, брзаат без чекање
Паѓај, паѓај, паѓај дождуВо овој неделен, декемвриски денВо сенките на чадоритеМинувачите брзаат, брзаат, брзаат без чекање
И паѓај... и паѓај... и паѓај... и паѓајИ паѓај... и паѓај... и паѓа