По улицата ми
Живея близо до стария Монмартр.Всяка вечер баща ми се прибира пиян.А за да изхрани и четирима ни,бедната ми майчица работи в пералните.Разболея ли се, заставам винаги до прозореца.Гледам хората - как отминават.Но денят към края си ли е,се плаша малко от разни неща.
По улицата ми, хората се разхождат.Слушам как жужат и през нощтаунеса ли се в сън от тихата мелодийка,събуждам се изведнъж, уплашена от виковете.Ударена от свиренето и от стъпките на минаващите и заминаващите.И дори ударена от тишината, която ме смразява право в сърцето.
По улицата ми, сенките се разхождат.А аз треперя, и съм смразена. И ме е страх.
Баща ми идва и ми казва един ден: „ Дъще,не можеш да живееш вечно при нас.С нищо не си допринесла за семейството ни,а вече трябва сама да си изкарваш хляба.Виж, мъжете те намират доста хубавка,от теб се иска само да излезеш някоя вечер и...Има много жени, които работят, за да живеят,разхождайки се по тротоара.
По улицата ми, жените се разхождат.Слушам как тананикат и през нощтаунеса ли се в сън от тихата мелодийка,събуждам се изведнъж, уплашена от виковете.Ударена от свиренето и от стъпките на минаващите и заминаващите.И дори ударена от тишината, която ме смразява право в сърцето.
По улицата ми, жените се разхождат.А аз треперя. И съм смразена. И ме е страх.
И вече седмици и седмици,се оказвам, пак там, но сега без покрив, и без пари.Не зная как другите ги изкарват,но аз - не мога да си намеря и един клиент.Моля за милостиня всеки, който мине и замине.Късче хляб, или може би топъл подслон?Станала съм нахална, безочлива -сега аз съм тази, която тях изпълва със страх.
По улицата ми, всяка вечер, се разхождам , аз, единствената.Всички слушат - как ридая - и през нощта,когато вятърът шиба небето със странната си мелодийка,цялото ми тяло е смразено от дъжда.И повече не издържам, очаквам единствено неизбежността.Нека добрият Господ слезе на земята,и нека ме покани да се постопля в прегръдките му.
По улицата ми, витаят ангели, които ме понасят.Завинагидойде краятна моя кошмар.
Kotikadullani
Asun eräässä vanhan Montmartren kolkassaIsäni saapuu kotiin joka ilta humalassaJa ruokkiakseen meidät kaikki neljäÄitiparkani tekee pesulassa töitäSilloin kun olen kipeä, jään ikkunalleniKatsomaan, kun muukalaiset kulkee ohiSilloin kun päivänvalo hälvetä alkaaOn asioita, jotka mua hieman pelottaa
Kotikadullani on väkeä, joka käyskenteleeKuulen, kun ne kuiskii ja öiseen aikaanKun nukahdan renkutuksen "tuudittamana"Minut ykskaks herättää jotkin huudotViheltimenvedot, laahaavat, lähtevätTulevat askeleetMinkä jälkeen sydäntäni läpikotaisin kylmäävä hiljaisuus
Kotikadullani on käyskentelevää väkeäJa minä tutisen, on kylmä ja pelottaa
Isä eräänä päivänä sanoi: "TyttöniEt sä nyt tähän loputtomiin jääEi susta mihkään oo - tää on perhettäKannattais sun tulla päästä omilleenOlet miesten mielestä aika nättiSen kun lähdet sitten tänä iltanaOn kyllä naisa, jotka hakkivat elantonsaKäyskentelemällä jalkakäytävillä"
Kotikadullani on naisia jotka, käyskenteleeKuulen, kun ne hyräilee ja öiseen aikaanKun nukahdan renkutuksen "tuudittamana"Minut ykskaks herättää jotkin huudotViheltimenvedot, laahavat, lähtevätTulevat askeleetMinkä jälkeen sydäntäni läpikotaisin kylmäävä hiljaisuus
Kotikadullani on käyskentelevää väkeäJa minä tutisen, on kylmä ja pelottaa
Ja nyt jo viikkotolkullaOon koditon, oon rahatonEn tiedä, kuinka muut asiasta selviääMut mä en saanut asiakasta löydettyäPyytelen almuja ohi kulkeviltaLeivän murua, vähän lämpöäEn kumminkaan ole kovin uskaliasNyt minä vuorostani pelotan heitä
Kotikadullani joka ilta mä käyskentelenNe kuulee, kun nyyhkin ja öiseen aikaanKun tuuli renkutuksensa taivaalle viskaaKoko vartaloni on jäässä sateen vuoksiEnkä kestä enää, odotankin itse asiassaEttä laupias Jumala tuleeKutsumaan minut lämmittelemään aivan vierelleen
Kotikadullani on enkeleitä, jotka vievät mutMukanansa, ainiaaksi painajaiseni on ohi
Pe strada mea
Locuiesc într-un colț al vechiului Montmartre,Tatăl meu vine acasă rupt în fiecare seară,Iar ca să ne dea de mâncare la toți patruMama muncește la spălătorie.Când sunt bolnavă, stau la fereastră,Privesc cum trec oamenii,Iar când ziua începe să se stingăSunt multe lucruri care mă înspăimântă.
Pe strada mea sunt oameni care se plimbă,Îi aud șușotind, iar noaptea,Când adorm, legănată de același refren,Mă trezesc dintr-o dată țipete,Șuierături, pași târșâițiCare se îndepărtează, care se apropie,Apoi liniștea care îmi îngheață sufletul.
Pe strada mea sunt umbre care se preumblă,Și tremur, și mi-e frig, și mi-e frică.
Tatăl meu mi-a zis într-o zis: „Fata mea,Nu vei sta aici la nesfârșit,Nu ești bună de nimic - ți se trage din neam -,Ar trebui să îți câștigi singură pâinea.Bărbații te consideră drăguță,Nu trebuie decât să pleci seara,Sunt destule femei care își câștigă pâineaPlimbându-se pe trotuar.”
Pe strada mea sunt femei care se plimbă,Le aud fredonând, iar noaptea,Când adorm, legănată de același refren,Mă trezesc dintr-o dată țipete,Șuierături, pași târșâițiCare se îndepărtează, care se apropie,Apoi liniștea care îmi îngheață sufletul.
Pe strada mea sunt femei care se preumblă,Și tremur, și mi-e frig, și mi-e frică.
Iar de săptămâni întregi,Nu mai am casă, nu mai am bani,Nu știu altele cum se descurcă,Dar eu n-am putut găsi niciun client.Cerșesc de la trecătoriO bucată de pâine, puțină căldură,Însă nu am prea multă îndrăzneală,Iar acum eu îi înfricoșez pe ei.
Pe strada mea, în fiecare seară mă preumblu,Mă puteți auzi oftând, iar noaptea,Când vântul umple cerul cu același refren,Trupul meu e înghețat în ploaie,Iar eu nu mai pot, aștept ca măcarBunul Dumnezeu să vinăSă mă ia să mă încălzesc în preajma Lui.
Pe strada mea sunt îngeri care mă poartă,Coșmarul meu, acum, s-a sfârșit.
На моїй вулиці
Я живу в куточку старого Монмартру.Мій батько напивається щовечора,і щоб прогодувати всіх нас чотирьох,моя мама працює пралею.Коли я хворію, то сиджу біля вікна,дивлюсь, як по вулиці гуляють люди.І коли закінчується день,є речі, які мене трохи лякають.
По моїй вулиці гуляють люди,я чую шепіт вночі.Мене заколисують ці звуки,та раптом я пробуджуюся від криків,свисту, від тупотіння нігв різні боки, та мовчання,яке пронизує холодом моє серце.
По моїй вулиці гуляють тіні,і я тремчу, мені холодно, мені страшно.
Якось мій батько сказав мені: дочко,так не може продовжуватись без кінця,ти не здатна ні на що, а твоя сім'ямає бачити, що ти заробляєш собі на хліб.Чоловіки вважають тебе привабливою,тобі варто лише вийти ввечері,є багато жінок, які заробляють собі на життя,гуляючи по вулиці.
По моїй вулиці гуляють жінки,я чую наспівування вночіМене заколисують ці звуки,та раптом я пробуджуюся від криків,свисту, від тупотіння нігв різні боки, та мовчання,яке пронизує холодом моє серце.
По моїй вулиці гуляють жінки,і я тремчу, мені холодно, мені страшно.
Минають тижні за тижнями.У мене немає дому, у мене немає грошейЯ не знаю, як це роблять інші,але я не можу знайти клієнта.Я прошу милостині у людей, що гуляють,шматок хліба, трохи тепла.У мене недостатньо сміливості,і тепер вже я відлякую їх.
По моїй вулиці я гуляю щоночі,Ви можете почути мій плач, і вночіколи вітер зносить молитви до небаусе моє тіло холоне під дощем.І я більше не можу, я чекаю,коли нарешті прийде Бог,і запросить мене зігрітися біля себе.
По моїй вулиці йдуть ангели, забираючи мене з собою,щоб назавжди закінчився мій кошмар.