Zaz "La Lessive" testo

La Lessive

On gravit des sommets dans nos vies, dans nos cœurs,Cet amour infini mélangé de douleur,Le partage et l'instant du bonheur,Qu'on garde ancré en soi comme pour lui rendre honneur.

Je gravis la montagne, comme je gravis ma vie,Tous ces regards croisés, si les ai comprisJ'ai pourtant vu mille fois, et suis encore surpriseDe la beauté des êtres qui m'ont fait lâcher prise.

C'est la beauté sans mot qui transforme un instant,À genoux dans la glace, laissant faire ce qui doit,Je garde en moi le chaud, la saveur du présentDe ces moments de grâce qui fut vous qui fut moi.

Ils vivent leur ascension, grimpent et bravent leur peur,Il n'y a nulle prison que celle qu'on se créé au cœur,Je prends note et leçon dans ses vives lueurs.La lune, leurs regards, ne pas mourir avant l'heure.

Je garde précieusement l'expérience dans ma chair,Revenir au quotidien lui non plus ordinaire,Dans les pages d'un bouquin, ces phrases qui me décrivent,Tout se termine et prend fin, après l'extase la lessive.

C'est la beauté sans mot qui transforme un instant,À genoux dans la glace, laissant faire ce qui doit,Je garde en moi le chaud, la saveur du présentDe ces moments de grâce qui fut vous qui fut moi.

Encordée dans ma tête jusqu'à mon sac à dos,Des petites tempêtes me poussent vers le haut,Le froid que je respire, je sens que je m'allège,Je n'ai rien vu venir les deux pieds dans la neige.

Depuis c'est plus facile et un pas après l'autre,Si je marche tranquille, si je suis quelqu'un d'autre,J'aurai toute ma vie laissant faire ce qui doit,De ce qu'on a gravi qui fut vous qui fut moi.

C'est la beauté sans mot qui transforme un instant,À genoux dans la glace, laissant faire ce qui doit,Je garde en moi le chaud, la saveur du présentDe ces moments de grâce qui fut vous qui fut moi.

C'est la beauté sans mot qui transforme un instant,À genoux dans la glace, laissant faire ce qui doit,Je garde en moi le chaud, la saveur du présentDe ces moments de grâce qui fut vous qui fut moi.

Пречистване

Изкачваме върхове в животите си, в сърцата си.Тази вечна любов, примесена и с малко болка,споделеността и миговете на щастие,които пазим запечатани в себе си, сякаш са повод за гордост

Изкачвам планината, както изкачвам и живота си,всички пресрещнати погледи, стига да ги видя,ги виждам хиляди пъти и въпреки това се изненадвам всеки път нановоот красотата на създанията, които ме накараха да се пусна по течението

Това е неописуемата красота, която променя моментите,на колене в леда, оставяйки това, което има да се случва, да се случи,пазя в себе си топлината, вкусът на настоящетоот онези моменти на блаженство, които са направили вас, които са направили и мен

Те изживяват възхода си, изкачват се и превъзмогват страха,има само един-единствен затвор - онзи, в който е измислен от сърцето,Взимам си поука и урок в тези искрящи светлини -в луната, в погледите им, които не умират, преди да им е дошло времето

С внимание пазя почувстваното по тялото си,да се завръщаш всеки ден не е толкова обичайно,в страниците от книгите, във всички онези фрази, които ме описват,всичко свършва и се слага точката, след екстаза идва и пречистването

Това е неописуемата красота, която променя моментите,на колене в леда, оставяйки това, което има да се случва, да се случи,пазя в себе си топлината, вкусът на настоящетоот онези моменти на блаженство, които са направили вас, които са направили и мен

Запечатани от глава до петиса малките бури, които ме бутат срещу високото,със студа, който вдишвам, усещам как ставам по-светла,не разбрах как дойде до мен, крачейки по снега

Сега вече е по-лесно, просто движа краката си един след друг.Ако ходя спокойна, сякаш съм някой друг,ще мога да оставя в живота ми да се случи онова, което има да се случва,онова, към което се катерим,онова, което е направило вас,онова, което е направило и мен