Настъпващите мистрали
Да седна на пейка с теб за пет минути,и да гледам хората, които минават (буквално доколкото ги има)да ти говоря за добрите времена, които са отминали или които ще се върнатстискайки в ръката си твоите малки пръсти,после да нахраня гълъбите идиотида се преструвам, че ще ги ритнаи да слушам как смеха ти пълзи по стените,който всъщност знае как да изцели болката (буквално нараняванията) миМалко да ти разкажа как бях детеНевероятните сладки, които крадяхме от продавача,кар-он-сак и мента, карамел (видове сладки) по един франк парчетои настъпващите мистрали (буквално, които печелят)
Да ходя с теб пет минути под дъждаи да гледам живота, доколкото го има (отминаващ),да ти разказвам за широкия свят, поглъщайки те с очи,да говоря малко за майка тида скачам в локвите, за да я дразня (накарам да се оплаква)да си накаляме обувките и да не ни пукаи чувайки смеха ти, както се чува моретода се спра и да тръгна на обратнода ти разкажа най-вече за Карамбас и коко бохемите (нямам идея какво е това)и истинските рудуду (сладкарница) които ни режеха устнитеи ни съсипаха зъбитеи мистралът гагнант
Да седна на пейка пет минути с теб,и да гледам слънцето, което залязва (буквално: си тръгва)да ти разкажа за добрите времена, които си заминаха, но на мен не ми пукада ти кажа, че лошите не сме ниече ако аз съм луд, то е само по твоите очизащото те имат предимството да са двеи да чуя смеха ти да се издига също толкова висококолкото крясъците на птицитеда ти разкажа накрая, че трябва да се обича животаи да го обичаме дори, ако времето е убиеци отнася със себе си смехът на децатаи настъпващите мистралии настъпващите мистрали
Mistral Ganhador
A sentar-me num banco cinco minutos contigoE olhar a gente enquanto háFalar-te do bom tempo que morreu ou que voltaráAbraçando na minha mão os teus pequenos dedosDepois dar a comer a pombos tolosDar-lhes pontapés dando-se por achadoE ouvir o teu riso que fende as paredesQue sabe sobretudo curar os meus ferimentosContar-te um pouco como eu era meninoOs rebuçados fabulosos que furtávamos no mercadorCar-en-Sac e Minto, caramelo a um francoE os mistrais ganhadores
A voltar a caminhar sob a chuva cinco minutos contigoE olhar a vida enquanto háContar-te a Terra devorando-te dos olhosFalar-te da tua mãe um pouquinhoE saltarmos nas poças para a fazer resmungarEstragarmos os nossos sapatos e fartarmo-nos de rirE ouvir o teu riso tal como se entende o marParar, voltar atrásContar-te sobretudo os carembares de antigamente e os cocos "bohères"E os verdadeiros "roudoudous" que nos cortavam os lábiosE nos fodiam os dentesE os mistrais ganhadores
A sentar-me num banco cinco minutos contigoE olhar o sol que se vaiFalar-te do bom tempo que morreu e não me interessoDizer-te que os maus, não somos nósQue se eu sou louco, é só dos teus olhosPois eles têm a vantagem de serem doisE ouvir o teu riso voar tão altoQue voam os gritos dos pássarosContar-te afinal que é preciso amar a vidaE amá-la mesmo se o tempo é assassinoE leva com ele os risos das criançasE os mistrais ganhadoresE os mistrais ganhadores.