Há uma música do povo,Nem sei dizer se é um fadoQue ouvindo-a há um ritmo novoNo ser que tenho guardado...Ouvindo-a sou quem seriaSe desejar fosse ser...É uma simples melodiaDas que se aprendem a viver...
Mas é tão consoladoraA vaga e triste canção ...Que a minha alma já não choraNem eu tenho coração ...Sou uma emoção estrangeira,Um erro de sonho ido...Canto de qualquer maneiraE acabo com um sentido!
Песен от сърцето на народадори не мога да кажа дали това е фадопри слушане тя е един нов ритъмпо своята същност, която ми въздейства трайно.слушайки я, мога да бъда който си поискамстига да го пожелая.това е една лесна мелодияот която се учим как да живеем.
Но тя е толкова успокояващатази така неясна и тъжна песен,че душата ми не плаче веченито пък усещам своето сърце.Аз съм странна емоциягрешка на отминала мечта.Пея го както го усещами го завършвам с чувство.