Hubava si moia goro (Хубава си, моя горо)
Хубава си, моя горо,миришеш на младост,но вселяваш в сърцата нисамо скръб и жалост.
Който веднъж те погледне,той вечно жалее,че не може под твоитесенки да изтлее.
Твоите дъбове и буки,твоите шуми гъсти,и цветята, и водите,агнетата тлъсти, и божурът, и тревитеи твойта прохлада,всичко, казвам,понякога като куршум падана сърцето ми, което е всякога готовода поплаче, кога видив природата ново,кога види как пролеттастаростта изпраща,и под снега, и под студаживот се захваща.
А комуто стане нуждавеч да те остави,той не може, дорде е жив,да те заборави.