В дверях эдема ангел нежныйГлавой поникшею сиял,А демон мрачный и мятежныйНад адской бездною летал.
Дух отрицанья, дух сомненьяНа духа чистого взиралИ жар невольный умиленьяВпервые смутно познавал.
«Прости, — он рек, — тебя я видел,И ты недаром мне сиял:Не всё я в небе ненавидел,Не всё я в мире презирал».
Пред портите на Рая ангел неженс наведена глава бе сиял,а демон мрачен и метеженнад адската бездна бе летял.
Духът зъл за първ път е разбралколко беше ангелската мощ,любов, с която ангел бе сиял,премахна от демонското сърце нощ.
„Твоето сияние“, демонът каза,„променило ми е душата:към Рая вече нямам омраза,нито презирам вече всичко на земята.