Далёк тот день
Далек тот день, когда мы повстречались,Года, как птицы, в дальний край умчались.Но с той поры, но с той весныДруг другу мы всегда верны.Пускай у глаз морщинки набежали,Прошедших лет минувшие печали.Но с той поры, но с той весны,Друг другу мы всегда верны.
Далек то день, когда мы повстречались,Но к нам разлуки в дом не постучались.И с той поры, и с той весныДруг другу мы всегда верны.Твои виски снега не пощадили,Но вот любовь они не победили,Ведь с той поры, ведь с той весныДруг другу мы всегда верны.
Беше отдавна
Денят, в който те срещнах, беше отдавна,годините, като птици полетяха, но в посока безкрайна!И от тогава, щом пролетта настъпи,един към друг връщаме се през всичките пъти.Нека имаме бръчки около очите,от изминалите години, от тъгата и сълзите.И в сезона на пролетта,ще бъдем верни един на друг, както досега.И в сезона на пролетта,ще бъдем верни един на друг, както досега.
Денят, в който те срещнах, беше отдавна,но раздялата не ще докосне нашата любов вярна.И в сезона на пролетта,ще бъдем верни един на друг, както досега.Снегът твоя дворец не пощади,но любовта не може лесно да се победи.Всъщност през времето и пролетта,ще бъдем верни един на друг, както досега.
Tālu tā diena
Tālu ir tā diena, kad mēs satikāmies -Gadi kā putni aizlaidušies uz tālu zemi!Taču kopš tā laika, kopš tā pavasaraMēs esam viens otram uzticīgi!Un lai ap acīm saradušās krunkas,Aizvadīto gadu aizgājušās bēdas,Taču kopš tā laika, kopš tā pavasaraMēs esam viens otram uzticīgi!Taču kopš tā laika, kopš tā pavasaraMēs esam viens otram uzticīgi!
Tālu ir tā diena, kad mēs satikāmies -Taču pie mūsu mājas durvīm šķiršanās nav pieklauvējusi!Un kopš tā laika, kopš tā pavasaraMēs esam viens otram uzticīgi!Tavus deniņus sniegi nav saudzējuši,Taču mīlestību tie nav uzvarējuši,Jo kopš tā laika, kopš tā pavasaraMēs esam viens otram uzticīgi!
Está longe aquele dia
Está longe aquele dia em que nós nos encontramos -Os anos, como aves, voaram para a terra distante!Mas desde aquela hora, mas desde aquela primaveraUm ao outro nós sempre somos fiéis!Que formem rugas junto aos olhosAs tristezas findas de anos passados,Mas desde aquela hora, mas desde aquela primaveraUm ao outro nós sempre somos fiéis!Mas desde aquela hora, mas desde aquela primaveraUm ao outro nós sempre somos fiéis!
Está longe aquele dia em que nós nos encontramos,Mas as separações não bateram à porta da nossa casa!E desde aquela hora, e desde aquela primavera,Um ao outro nós sempre somos fiéis!Os teus uísques não pouparam a neve,Mas também não venceram o amor -Pois desde aquela hora, desde aquela primaveraUm ao outro nós sempre somos fiéis!
Uzakta kaldı o gün
Uzakta kaldı o tanıştığımız gün -Yıllar, kuşlar gibi, uzaklaşıp gittiler!Ama o zamandan beri, o bahardan beriBiz birbirimize sadık kaldık!Varsın gözlerden yüzdeki kırışıklıklara koştursunGeçip giden yılların yaşanmış hüzünleri,Ama o zamandan beri, o bahardan beriBiz birbirimize sadık kaldık!Ama o zamandan beri, o bahardan beriBiz birbirimize sadık kaldık!
Uzakta kaldı o tanıştığımız gün,Ama evimizin kapısını çalmadı hiç ayrılık!Ve o zamandan beri, o bahardan beriBiz birbirimize sadık kaldık!Şakaklarına merhamet göstermedi karlar,Ama aşkın üstesinden gelemediler -Çünkü o zamandan beri, o bahardan beriBiz birbirimize sadık kaldık!