Να ’χε χρώμα η μοναξιάστο χαρτί να ζωγραφίσωνα την κάνω θαλασσιάκαι αγέρα πελαγίσιο
Να της βάλω και πανιάγια ταξίδι τελευταίολιμανάκι στο Αιγαίοη δική σου αγκαλιά
Πιο καλή η μοναξιάαπό σένα που δε φτάνωμια σε βρίσκω μια σε χάνωπιο καλή η μοναξιά
Να ’ταν πέτρα η μοναξιάσκαλοπάτι να τ’ ανέβειςνα χαθείς στη λησμονιάγια να μη σε δω που φεύγεις
Και να γίνεσαι καπνόςσαν τσιγάρο που τελειώνειτώρα πια θα είσαι μόνηκαι θα είμαι μοναχός
Бих искал самотата да има цвят,За да я нарисувам на хартия,Да я опиша с цвета на моретоИ въздуха на океана.
Да и сложа платнаЗа финално пътуване,От малко пристанище в егейско мореС твоята прегръдка.
Самотата е за предпочитанеПред това, да не мога да те достигна.В един момент те намирам, в другия те губя.Самотата е за предпочитане.
Иска ми се самотата да беше камък,Стъпало, което да изкачиш,За да се загубиш в забвениеИ да не видя как си тръгваш.
Да се превърнеш в дим,Като цигара, която догаря.Отсега нататък ти ще бъдеш самаИ аз ще бъда сам.