Torn
I thought I saw a man brought to lifeHe was warmHe came around and he was dignifiedHe showed me what it was to cryWell, you couldn't be that man I adoredYou don't seem to knowOr seem to care what your heart is forWell, I don't know him anymoreThere's nothing where he used to lieMy conversation has run dryThat's what's going onNothing's fine, I'm torn
[chorus:]I'm all out of faithThis is how I feelI'm cold and I am shamedLying naked on the floorIllusion never changedInto something realI'm wide awakeAnd I can seeThe perfect sky is tornYou're a little lateI'm already torn
So I guess the fortune teller's rightI should have seen just what was thereAnd not some holy lightBut you crawled beneath my veinsAnd now I don't careI have no luckI don't miss it all that muchThere's just so many thingsThat I can't touch, I'm torn
[chorus]
Torn
There's nothing where he used to lieMy inspiration has run dryThat's what's going onNothing's right, I'm torn
[chorus]
I'm all out of faithThis is how I feelI'm cold and I'm shamedBound and broken on the floorYou're a little lateI'm already torn
Torn
Разкъсана
Мисля, че видях мъж да се връща към животаБеше топълСвести се и беше почетенПоказа ми какво е да плачаЕ, ти не можеш да бъдеш онзи, когото обожавахИзглежда, че не знаешИли пък, че не те интересува за какво служи сърцето тиЕ, аз вече не го познавамКъдето той лежеше, вече няма нищоРазговорът ми заглъхнаТова се случваНищо не е наред, разкъсана съм
Вече нямам вяраТова чувствамСтудено ми е и ме е срамЛежейки гола на подаИлюзията така и не се промениВ нещо истинскоАдски будна съмИ виждамСъвършеното небе е разкъсаноТи малко закъсняАз вече съм разкъсана
Предполагам, че гадателката е праваТрябвало е да видя какво има тамИ не някаква свещена светлинаНо ти се промъкна под вените миИ сега не ме вълнуваНямам късметНе ми и липсва толкова многоИма толкова много нещаКоито не мога да докосна, разкъсана съм
(припев)
Разкъсана
Където той лежеше, вече няма нищоВдъхновението ми заглъхнаТова се случваНищо не е наред, разкъсана съм
Вече нямам вяраТова чувствамСтудено ми е и ме е срамЛежейки гола на подаИлюзията така и не се промениВ нещо истинскоАдски будна съмИ виждамСъвършеното небе е разкъсано
Вече нямам вяраТова чувствамСтудено ми е и ме е срамЗавързана и разбита на подаТи малко закъсняВече съм разкъсана
Разкъсана
Szakadtan
Azt gondoltam, hogy láttam egy embert, akit életre keltettekŐ meleg voltEljött és méltóságteljes voltMegmutatta nekem, hogy mi volt hogy miként sírjakNos te nem tudtál az az ember lenni, akit imádtamNem úgy tűnik, hogy tudodVagy úgy tűnik, hogy törődök azzal, ami a szívedben vanNos nem ismerem őt már
Nincs már semmi ott, ahol hazugság szokottA beszélgetések is van hogy folyva kiapadEz az, ami folyikSemmi nem jó, engem elszakítanak
Kifogytam a hitbőlÍgy érzem magamÉn fázom és engem megszégyenítenekmeztelenül fekszek a padlón
Illúzió, amit soha nem változtattak megValami igazibaÉbren vagyok és látom, hogytökéletes ég is elszakadEgy kicsit késő, elkéstél engem már elszakítanak
Úgyhogy úgy vélem, hogy a jövendőmondónak igaza vanLátnia kellett volna csak mi volt ottÉs nem egy kevés szent fény
Ez kúszott a vénáim alattÉs most engem nem érdekel, nekem nem volt szerencsémNem szalasztom el az egészet ez annyira sokOtt annyira sok dolog vanAmit megtudok érinteni attó elszakítanak
Kifogytam a hitbőlÍgy érzem magamÉn fázom és engem megszégyenítenekmeztelenül fekszek a padlón
Illúzió, amit soha nem változtattak megValami igazibaÉbren vagyok és látom, hogytökéletes eget is elszakítjákEgy kicsit késő, elkéstél engem már elszakítanak
Nincs már semmi ott, ahol hazugság szokottA beszélgetések is van hogy folyva kiapadEz az, ami történikSemmi nem jó, engem elszakítanak
Illúzió, amit soha nem változtattak megValami igazibaÉbren vagyok és látom, hogytökéletes eget is elszakítják
Kifogytam a hitbőlÍgy érzem magamÉn fázom és engem megszégyenítenekmeztelenül fekszek a padlón
Kifogytam a hitbőlÍgy érzem magamÉn fázom és engem megszégyenítenekmeztelenül fekszek a padlón
Sfâşiată
Mi s-a părut că văd un om adus la viaţă,El era cald,Şi-a revenit şi era demn,Mi-a arătat cum e să plângi,Ei bine, tu nu poţi fi acel om pe care-l adoram,Se pare că tu nu ştiiSau pare că nu-ţi pasă pentru ce ai o inimăEi bine, nu îl mai cunosc,Nu mai e nimic acolo unde zăcea,Nu mai am nimic de spus,Asta se petrece,Nimic nu e bine, sunt sfâşiată.
(Refren)
Mi-am pierdut toată credinţa,Aşa mă simt,Mi-e frig şi mi-e ruşine,Stând întinsă goală pe podea,Iluziile nu au devenit niciodatăRealitate,Sunt treazăşi pot vedeacum cerul perfect e sfâşiat.Ai întârziat puţinSunt deja sfâşiată.
Şi cred că ghicitoarea avea dreptateTrebuia să-mi dau seama de ceea ce era acoloŞi nu doar nişte lumină sfântă,Dar tu te-ai strecurat în venele meleŞi acum nu-mi mai pasă,Nu am noroc,Nu-mi lipseşte atât de multSunt atâtea lucruriPe care nu le pot atinge, sunt sfâşiată.
(refren)
Sfâşiată
Nu mai e nimic acolo unde zăcea,Mi-am pierdut inspiraţia,Asta se petrece,Nimic nu e bine, sunt sfâşiată.
(refren)
Mi-am pierdut toată credinţa,Aşa mă simt,Mi-e frig şi mi-e ruşine,Cu inima frântă pe podea,Ai întârziat puţin,Eu sunt deja sfâşiată.
Sfâşiată