Enya "Anywhere Is" Слова пісні

Anywhere Is

I walk the maze of momentsbut everywhere I turn tobegins a new beginningbut never finds a finishI walk to the horizonand there I find anotherit all seems so surprisingand then I find that I know

You go there you're gone foreverI go there I'll lose my wayif we stay here we're not togetherAnywhere is

The moon upon the oceanis swept around in motionbut without ever knowingthe reason for its flowingin motion on the oceanthe moon still keeps on movingthe waves still keep on wavingand I still keep on going

You go there you're gone foreverI go there I'll lose my wayif we stay here we're not togetherAnywhere is

I wonder if the stars signthe life that is to be mineand would they let their light shineenough for me to followI look up to the heavensbut night has clouded overno spark of constellationno Vela no Orion

The shells upon the warm sandshave taken from their own landsthe echo of their storybut all I hear are low soundsas pillow words are weavingand willow waves are leavingbut should I be believingthat I am only dreaming

You go there you're gone foreverI go there I'll lose my wayif we stay here we're not togetherAnywhere is

To leave the thread of all timeand let it make a dark linein hopes that I can still findthe way back to the momentI took the turn and turned tobegin a new beginningstill looking for the answerI cannot find the finishit's either this or that wayit's one way or the otherit should be one directionit could be on reflectionthe turn I have just takenthe turn that I was makingI might be just beginningI might be near the end

Където и да е

Вървя през лабиринта на миговете,Но на където и да се обърна, започвам отначалоИ никога не стигам до изходаСтигам до хоризонтаНо там откривам нов хоризонтВсичко е толкова неочакваноИ тогава разбирам, че съм знаел

Отивайки натам, ти си изгубен завинагиТръгвайки натам, аз ще се изгубя по пътяАко останем където сме, не сме заедноКъдето и да е.

Луната, лежаща в океанаСе носи по течениетоНо никога не знаеЗащо така се лееПо океанското вълнениеЛуната продължава да се стичаВълните продължават да се вълнуватА аз продължавам напред.

Питам се ако звездите посочатЖивотът да е мойБиха ли дали малко от своята светлинка,Достатъчна да следвам пътя?Поглеждам нагоре към небето,Но нощта е толкова облачна.Няма и следа от звездитеНяма Вела, няма Орион.

Раковините от горещите пясъциСа пренесли далеч от техните земиЕкът на родните легенди,Но аз ги чувам само като тих шепотДумите се преплитат на кълбоИ си тръгвам от разлистената върбаВече повярвала,Че просто съм сънувала.

Да скъсам връзката с времетоИ тя да стане тайна нишкаВ надеждата, че все още мога да открияПътя обратно към момента.Започвам да се въртя и да търсяНачалото на новото началоИ търсейки отговораМога да намеря изходаТова е някой от тези пътища, или онзиТова е този път или другияПосоката ще бъде тазиИли може би отражението иПросто трябва да се обърнаЗавоят, който направих,Е може би началото,А може би е близо до края.