Отровен Дъб
Отровен дъб, малко младежка смелостТогава когато, телефона беше просто консерва с връвИ когато заспивах, ти продължаваше да ми говоришКаза, че не е страх да умреш
С полароиди, беше облечен в женски дрехиЗасрамен ли беше, защо ги захвърли в щкафа?Не мисля че някога съм те обичала повече.
Тогава ти си тръгнаКогато затръшна врататаКогато открадна колатаИ се запъти към MексикоПишеше фалшиви чековеСамо за да си изпънеш вените в ръкатаБях достатъчно млад, вярвах във войната
Нека поетите да си се приспят със сълзи на очиВсичките сълзливи думи ще се изпарят
Аз ? Аз съм едноклетъчноНа език на влечугоОстана само тресавище, където беше градинатаРадвам се, че се измъкнаНо все още си оставам тукДрехите ми са прокисналиОт сълзите на брат ти
Никога не вярвах, че такъв живот е възможенТи си жълтата птичка която чаках
Краят на парализатаБях една статуеткаА сега съм смъртно пиян на стола на пианотоИ когато натискам клавишитеВсичко се обръща назадЗвукът на самотата ме прави щастлив
Δηλητηριώδης Βελανιδιά
Δηλητηριώδης Βελανιδιά, κάποια αγορίστικη γενναιότηταΌταν ένα τηλέφωνο ήταν ένα τενεκεδάκι σε κλωστήΚαι αποκοιμήθηκα με εσένα να μου μιλάς ακόμηΕίπες οτι δε φοβόσουν να πεθάνεις
Στις φωτογραφίες ήσουν ντυμένος με γυναικεία ρούχαΓιατί τις έκλεισες σε ένα συρτάρι, ντρεπόσουν;Δε νομίζω πως σ'αγάπησα περισσότερο ποτέ άλλωτε
Κι ύστερα όταν έφυγεςΌταν χτύπησες την πόρτα δυνατάΌταν έκλεψες το αυτοκίνητοΚαι οδήγησες προς το ΜεξικόΚαι υπέγραψες ακάλυπτες επιταγέςΓια να γεμίζεις το χέρι σου (με ναρκωτικά)Ήμουν αρκετά νέος, ακόμη πίστευα στον πόλεμο
Λοιπόν, άσε τους ποιητές να κλαίνε μέχρι να κοιμηθούνΚαι όλα τα δακρύβρεχτα λόγια τους να γίνουν ατμός
Αλλά εγώ είμαι μονοκύτταροΣτη γλώσσα ενός ερπετούΥπάρχει ένα λασπώδες λιβάδι, όπου κάποτε ήταν ένας κήποςΚαι χαίρομαι που ξέφυγεςΑλλά εγώ είμαι ακόμη κολλημένος εδώΤα ρούχα μου είναι μούσκεμαΑπ' τα δάκρυα του αδερφού σου
Και ποτέ δε πίστεψα πως αυτή η ζωή ήταν εφικτήΕίσαι το κίτρινο πουλί που περίμενα
Το τέλος της παράλυσηςΉμουν άγαλμαΤώρα είμαι τύφλα μεθυσμένος πάνω σ' ένα καρεκλάκι πιάνουΚαι όταν πατάω τα πλήκτραΌλα αντιστρέφονταιΟ ήχος της μοναξιά με κάνει πιο χαρούμενο