Gün yorgun ah, ille suskunİkimiz de mahçup, mahzunKül rengi ah yaşarken hüzünBen zamanı ah öldürdüm
Çaresizdim, geçiyorduSeni benden alıyorduBıraksam ah gidiyorduKorkudan vurdum öldürdüm
Gözlerinde asılı yaftamGül dudağın oldu mührümVacip oldu ah o an bu katilİkrarımdır, öldürdüm
Денят е уморен ох, винаги е тихо,И двамата сме уморени мрачни,Докато сивата скръб е живаОх, убих времето.
Защото бях безпомощен, то минавашеОтнемаше те от менТо щеше да си отиде, ако го бях оставил да си замине,От сртах към него аз го застрелях и убих
Но ти имаш моята виновност в очите си,И устните ти са се превърнали в доказателството за моята виновност,Беше необходимо да извърша това убийство по онова време,И го направих, това е моята изповед.