Μάτια υγράπου δεν κλαιν από χαράχείλη πικρά που όλο λενλόγια σκληρά
Μια ζωή σ' ένα πλαίσιομια φωτογραφίαδυο ψυχές σ' ένα σώμαΘεέ μου τι ειρωνείαπώς τελειώνει έτσι άδοξααυτή η ιστορίαγιατί, γιατί, γιατί, γιατί
Τρέμω το χέρι σου ν' αφήσωτρέμω μακριά σου πώς θα ζήσωτρέμω δε θέλω να ξαναγαπήσωτρέμω τη μέρα που χαράζεικαι ποιο κορμί θα μ' αγκαλιάζειποια άλλη αγάπη θα με κομματιάζει
Μια καρδιά πώς να πάψει να χτυπά
Сълзи в очите,които не плачат от радост,горчиви устни, които изричат тежки думи
Един живот в една рамка като снимка,Две души в едно тяло,Боже, каква ирония,Къде свършва безславно тази историязащо, защо, защо защо...
Страх ме е ръката ти да оставястрах ме е как далече от тебе ще живеястрах ме е да не те заобичам отново
Страх ме е от деня, който ни разделяи от това кое ли друго тяло ще ме прегръщаи коя ли друга любов ще ме разкъсва на парчетаКак да спре едно сърце да бие
Един живот в една рамка като снимка,Две души в едно тяло. Боже, каква ирония,Къде свършва безславно тази историязащо, защо, защо защо...
Страх ме е ръката ти да оставястрах ме е как далече от тебе ще живеястрах ме е да не те заобичам отново
Страх ме е от деня, който ни разделяи от това кое ли друго тяло ще ме прегръщаи коя ли друга любов ще ме разкъсва на парчета
Страх ме е ръката ти да оставястрах ме е как далече от тебе ще живеястрах ме е да не те заобичам отново
Страх ме е от деня, който ни разделяи от това кое ли друго тяло ще ме прегръщаи коя ли друга любов ще ме разкъсва на парчета
Страх ме е ръката ти да оставя...