Колко си приличаме с теб
Изправена пред един омагьосан кръгне можах да намеря друг изход,освен да избягам.
Чувствах се като гост в собствения си дом,където подът бе отрупан с късчета любов,разпилени наоколо како прах.
Но ето че пристигаш ти с речта ти, изпълнена със спокойствиеи искаш от мен прошка за това, че си приличаме.От коя планета идваш?Очите ти – толкова ясни, а душата ти – така объркана.
Аз и ти толкова си приличамепреобразявайки звученето на гнева.Аз и ти толкова си приличаме:с една целувка по челото и след това с устнивеликолепието на това, че си приличаме се разкрива пред нас с неговата нежности с усещането за сигурност, което ни дава.
Вече не си задавам въпросадали ще има кой да разпъне мрежата,някой, готов да се притече на помощ.Ти си този, който ми припомня, че аколетиш, ще се научиш да се смееш когато падаш на земята,както и да защитаваш правото си да падаш.Такъв си ти: с една и съща ръкаприкриваш едва забележимо и болките, и сърцето си.Но ето, че пристигаш ти – ти, който знаеш коя съм аз…
Аз и ти толкова си приличамепреобразявайки звученето на гнева.Аз и ти толкова си приличаме:с една целувка по челото и след това с устнивеликолепието на това, че си приличамесе разкрива пред нас неговата нежност.
Пристигаш ти – този, който карастрахът ми от бурята да отмине.
Аз и ти толкова си приличаме –свободни и затворени в една и съща клетка.Аз и ти толкова си приличаме:с една целувка по челото и след това с устнивеликолепието на това, че си приличаме се разкрива пред нас с неговата нежност.Колко вълнуващо е, че си приличаме...
Όμοιοι
Έφυγα μακριάόταν με είδα (είδα τον τον εαυτό μου) σε έναν λαβύρινθοχωρίς να αποφασίζει
Ξένη στο σπίτι μουμε συλλαβές αγάπης όλες στο πάτωμαόπως η σκόνη
Αλλά φθάνεις εσύ που μιλάς σιγάκαι ζητάς συγγνώμη αν μοιάζουμεφθάνεις εσύ από τι πλανήτη;Μάτια γαλήνια ψυχή περίπλοκηψυχή περίπλοκη
Εγώ έτσι όμοια σε/προς εσένα (όμοια με εσένα)να μεταμορφώσω τον ήχο της οργήςεγώ έτσι όμοια σε/προς εσένα (όμοια με εσένα)ένα φιλί στο μέτωπο και μετά στα χείλητο θαύμα του να είμαστε όμοιοιη τρυφερότητα του να είμαστε όμοιοιη προστασία ανάμεσα σε υπάρξεις όμοιες (όμοια όντα)
Δεν αναρωτιέμαι πιααν θα υπάρξει κάποιος να κρατήσει το δίχτυέτοιμος να προστρέξει (βοηθήσει)μου το θυμίζεις εσύ (ότι)όποιος πετά μαθαίνει να κοροϊδεύει τις πτώσεις τουσαν να τις υπερασπίζεταικαι έτσι κάνεις εσύ και κρύβεις σιγάτον βήχα και την καρδιά στο ίδιο χέριφθάνεις εσύπου ξέρεις ποια είμαι
Εγώ έτσι όμοια σε/προς εσένα (όμοια με εσένα)να μεταμορφώσω τον ήχο της οργήςεγώ έτσι όμοια σε/προς εσένα (όμοια με εσένα)ένα φιλί στο μέτωπο και μετά στα χείλητο θαύμα του να είμαστε όμοιοιη τρυφερότητα του να είμαστε όμοιοι
Φθάνεις εσύ που κάνεις να περάσειο φόβος του να τσακίζεσαι
Εγώ έτσι όμοια σε/προς εσένα (όμοια με εσένα)εγώ έτσι όμοια σε/προς εσένα (όμοια με εσένα) ελεύθεροι και φυλακισμένοι του ίδιου κλουβιούεγώ έτσι όμοια σε/προς εσένα (όμοια με εσένα)ένα φιλί στο μέτωπο και μετά στα χείλητο θαύμα του να είμαστε όμοιοιη τρυφερότητα του να είμαστε όμοιοιη συγκίνηση λόγω του ότι είμαστε όμοιοι