Severina "Otrove" Слова пісні

Otrove

I kad bi oči sklopila u noći tmurnoj i besanojK'o na žaru led bi se topilaOpijena ljubiš me nestvarno

Kročila sam putem zločinaU samoći pola me je nestaloNa peronu tame sam iskočilaIz voza koji vodio te samo njoj

RefrenI još te tražim u magli lažiU hladnoj špilji naših pustih snovaI k'o klinka vjerovala bih u lažiBez tebe moja duša je k'o prazna sobaOtrove, moj otroveOtrove, otrove…

Vidim pored nje sve vrijeme siA breme bola bacio si na meneTablete za smirenje idu mi uz HennessyJer duge noći sjećaju me na tebe

Ovo boli k'o nož u plećaMoja koljena su raneViše ne mogu klečatKome se molim, moj smijeh je jecajVišak sam k'o kraljica u špilu s četiri keca

Kročila sam putem zločinaU samoći pola me je nestaloNa peronu tame sam iskočilaIz voza koji vodio te samo njoj

RefrenI još te tražim u magli lažiU hladnoj špilji naših pustih snovaI k'o klinka vjerovala bih u lažiBez tebe moja duša je k'o prazna sobaOtrove, moj otroveOtrove, otrove…

Mokar jastuk, a duša k'o barutDala sam ti sve i sjela na zadnji taxiTrudim se, ali tebe ne mogu svaritDa si prokockao nas kao kelner bakšiš

RepDok k'o okovi lome suze i utjeheK'o oko vrata uže, k'o pištolj u glavu uperenEmocije k'o ruže uvenu čim ih uberešHrđu sa srca stružem, samo čekam da uvenem

'ko te poslao kad ne znam da volim teMolim te, šta je ostalo – to srce da slomimAu, au, a uostalom umirem jer boli teI sav otrov u tebi zove se imenom mojim

I kad bi oči sklopila u noći tmurnoj i besanojK'o na žaru led bi se topilaOpijena ljubiš me nestvarno

Kročila sam putem zločinaU samoći pola me je nestaloNa peronu tame sam iskočilaIz voza koji vodio te samo njoj

RefrenI još te tražim u magli lažiU hladnoj špilji naših pustih snovaI k'o klinka vjerovala bih u lažBez tebe moja duša je k'o prazna sobaOtrove, moj otroveOtrove, otrove…

Отрова

И дори да затвориш очите си в тъмните и безсънни нощи,то като лед върху жар би се стопила,целуваш невероятно,когато си пияна.

Вървях по лошия пъти в самотата изгубих половината от себе си.На гарата на тъмнината скочих от влака,водещ те към нея.Припев:Още те търся в мъглите от лъжи,в студените пещери на несбъднатите ни мечти,като малко момиче бих повярвала на лъжите ти,без теб душата ми е като празна стая.Отрова,отровата ми,Отрова,отрова...Виждам те постоянно с нея,а тежестта на болката върху мен си хвърлил.Успокоителните добре идват ми с Hennesy,че иначе дългите нощи напомнят ми за теб.Това боли като забит нож в гърдите,колената ми са в рани,вече не мога да коленича.За този,на когото се моля,смехът ми е като плач.Ненужна съм като Дама пика в игра с 4 аса.Вървях по лошия пъти в самотата изгубих половината от себе си.На гарата на тъмнината скочих от влака,водещ те към нея.Припев:Още те търся в мъглите от лъжи,в студените пещери на несбъднатите ни мечти,като малко момиче бих повярвала на лъжите ти,без теб душата ми е като празна стая.Отрова,отровата ми,Отрова,отрова...Възглавницата мокра,а душата ми като барут,дала съм ти всичко и все била съм отзад.Опитвам се,но не мога да те преболея.Проиграл си ни както сервитьор бакшиша си.Сълзи и утешения разкъсват ме като окови,като въже около врата ми и пистолет,опрян в главата.Емоциите умират като откъснати рози,опитвам се да изтръгна ръждата от сърцето си,чакайки да загина.Кой те изпратил като не мога да те обичам?Умолявам те,каквото от сърцето ми останало е - да го счупим.Впрочем умирам, защото те боли и цялата отрова в теб носи моето име.

И дори да затвориш очите си в тъмните и безсънни нощи,то като лед върху жар би се стопила,целуваш невероятно,когато си пияна.

Вървях по лошия пъти в самотата изгубих половината от себе си.На гарата на тъмнината скочих от влака,водещ те към нея.Припев:Още те търся в мъглите от лъжи,в студените пещери на несбъднатите ни мечти,като малко момиче бих повярвала на лъжите ти,без теб душата ми е като празна стая.Отрова,отровата ми,Отрова,отрова...