Podzim Sam Malo Legnala (Подзим съм мало легнала)
Въз подзиме1съм легнала,въз пролете съм станала,цала съм зима лежела,лежела йоще болнела,а га2 са й пролет пукнало,3я сам нах4 вонка излела.Сичко са й било цветнало,цветнало йоще лиснало,5и моен зелен босилек,и моен червен каранфил,сичко йот земя излиза,пък я нах земе торнувам.6Умирам, майчо, умирам,тебе са вера7 не фата:8малко щеш9 да ма погльодаш,млочко щеш да ма споминаш.Утре ще сватба да имана нашсо дворе широко,права щат люлка да правят,мене щат летве10 да турят.Ага11 ми дойдат, майчинко,хожене12 от джумаене,13сафтене14 от медресене,ти да ми, майчо, отворишмоине маджар 15 сандъции да ми, майчо, извадишмойено тьонко16 дарие.Врит 17 да ги дарье удариш:хожемнем 18 дльоги19 аглоци,20сафтемнем сърма чеврици,21Асаню, майчо, да даришшерена риза набрата,22връх ризана му аглочек,връх аглочека чеврица,връх чеврицана кесица,23връх кесицана китчица24от моен ситен босилек,от моен червен каранфил,на китчицана алтончек25от мойсо фесче алено.Умирам, майчо, умирам,тебе се вера не фата.Иди ми, майчо, порюкай26мижюва Фатме да дойде,гиздило да хи харижем,любено да хи отстъпем,че на мен късмет не биломлада невеста да идана Хасанюви дворове,на Хасанюви конаци.Умирам, майчо, умирам,тебе се вера не фата.Скоро щем да се разделим.Още си Фатме думашеи се със душа раздели.Плакала й майка, плакалапо Фатме мила майчина.Три дене я вотре държала,от милост йе никому не казала,от жалост в дворье закопа.Та че си майка извадиФатминно тьонко дарие,врит си ги дара удари,както си Фатме пороча.Каквото от дар остана,майка го купен27 сториланасреде равни дворове,турила й малко борница,28та че си купен запалии си се жално провикна:"Както си горят дарове,тей ми мен гори сърцесопо моя Фатме хубава,че си ми млада отиденах чорна земя длибока.Сичко от земя излиза,пък тя нах земя отиде."