MemoriesLight the corners of my mindMisty watercolor memoriesOf the way we wereScattered picturesOf the smiles we left behindSmiles we gave to one anotherFor the way we were
Can it be that it was all so simple thenOr has time rewritten every lineIf we had the chance to do it all againTell me - Would we? Could we?
MemoriesMay be beautiful and yetWhat's too painful to rememberWe simply to choose to forget
So it’s the laughterWe will rememberWhenever we rememberThe way we were
Спомени,като затънтените кътчета на моето съзнание.Размити като акварели спомени,за това какви бяхме.Разпръснати снимкина усмивките, които оставихме зад нас.Усмивки, които си раздавахме един на друг,заради това какви бяхме.
Може ли да бъде всичко толкова просто както тогаваили времето е пренаписало всеки ред.Ако имахме шанса да направим всичко отново...Кажи ми - Щяхме ли? Бихме ли могли?
Спомени,могат да са толкова красиви и все пак...Това което е твърде болезнено за да запомним,ние просто избираме да забравим.
Така че смехът етова, което ще помним.Винаги когато си припомнямекакви бяхме.