Ena Hrono Akrivos | Ένα χρόνο ακριβώς
Μέσα στο πλήθος σαν σκιάΠερνάς μπροστά μου αδιάφοραΤ'όνομά σου δυνατάΝα το φωνάξω πώς κατάφεραΣαν να'μαι ξένος με κοιτάςΠόσος καιρός πάει απόρησεςΠάει ένας χρόνος αν ρωτάςΜα τι σε νοιάζει αφού προχώρησες...
Ένα χρόνο ακριβώς ζω στη παράνοιαΜακριά σου δυστυχώς γελάω σπάνιαΤι να κάτσω να σου πω αφού δεν νοιάζεσαιΤην ώρα κοίταξες, να φύγεις βιάζεσαι
Ένα χρόνο κι άλλη μια αιωνιότηταΠου δεν έχω εαυτό, ψάχνω ταυτότηταΤο δικό σου το κενό, κενό το άφησαΠοτέ δεν ξέχασα κι ούτε προσπάθησα...
Σαν να 'μαι απλά ένας γνωστόςΤα τυπικά μόνο με ρώτησεςΣχεδόν σαν χάρη ο ενικόςΤόσο ψυχρά μ' αντιμετώπισες
Σου' μοίαζα τόσο μακρινόςΠόσος καιρός πάει απόρησεςΠάει ένας χρόνος ακριβώςΜα τι σε νοιάζει αφού προχώρησες...
Ένα χρόνο ακριβώς ζω στη παράνοιαΜακριά σου δυστυχώς γελάω σπάνιαΤι να κάτσω να σου πω αφού δεν νοιάζεσαιΤην ώρα κοίταξες, να φύγεις βιάζεσαι
Ένα χρόνο κι άλλη μια αιωνιότηταΠου δεν έχω εαυτό, ψάχνω ταυτότηταΤο δικό σου το κενό, κενό το άφησαΠοτέ δεν ξέχασα κι ούτε προσπάθησα...
Точно една година
Като сянка в тълпата ти преминаваш безразлично покрай менКак успях да изкрещя силно името ти?Гледаш ме като непознатЧудиш се колко време е миналоМина точно една година, ако питашНо теб какво те интересува, ти си продължила напред
Точно една година живеяв паранояДалеч от теб рядко се смеяЗащо да сядаме да си говорим, щом теб не те е грижаГледаш си часовника, бързаш да си тръгнеш
Една година като цяла вечностНе съм себе си, търся същността сиТвоята празнина не я запълнихНикога не забравих, нито пък се опитах да забравя
Все едно съм ти обикновен познатПиташ ме неважни нещаКато за благодарност почти приятелски се държешеТолкова студено се отнесе с мен
Изглеждах ти толкова далеченЧудиш се колко време е миналоМина точно една годинаНо теб какво те интересува, ти си продължила напред
Точно една година живеяв паранояДалеч от теб рядко се смеяЗащо да сядаме да си говорим, щом теб не те е грижаГледаш си часовника, бързаш да си тръгнеш
Една година като цяла вечностНе съм себе си, търся същността сиТвоята празнина не я запълнихНикога не забравих, нито пък се опитах да забравя
Un anno precisamente
Tra la folla come una sciaPassi di fronte a me indifferentementeIl tuo nomeCome mi sono riuscito di chiamarlo ad alta voceMi guardi come se fossi stranieroTi domandi quanto tempo è passatoè passato un anno se chiediMa cosa te ne importa siccome sei andata avanti...
Un anno precisamente vivo in folliaPutroppo lontano da te rido raramenteCosa dirti siccome non te ne importaHai visto l'ora,sei in fretta per partire
Un anno ed un'altra eternitàChe non sono me stesso,cerco la mia identitàIl tuo vuoto,l'ho lasciato vuotoNon ho mai dimenticato e non ho nemmeno provato...
Come se fossi semplicemente un conoscenteMi hai chiesto le cose tipicheQuasi come un favore il singolare*Così freddamente mi hai affrontato
Ti sembravo così lontanoTi domandi quanto tempo è passatoè passato un anno se chiediMa cosa te ne importa siccome sei andata avanti...
Un anno precisamente vivo in folliaPutroppo lontano da te rido raramenteCosa dirti siccome non te ne importaHai visto l'ora,sei in fretta per partire
Un anno ed un'altra eternitàChe non sono me stesso,cerco la mia identitàIl tuo vuoto,l'ho lasciato vuotoNon ho mai dimenticato e non ho nemmeno provato...
Exact un an
Ca o umbră prin mulțime,treci indiferentăin fața ochilor mei.Ti-am strigat numelecât de tare am putut.
M-ai privit ca pe un străin,intrebând de când nu ne-am văzut,a trecut un an, dacă ești curioasă,dar ce-ți mai pasă, din moment ce ai plecat?
Exact un an am trăit in nebunie,departe de tine, rareori râd.Ce aș putea să mai spun ca să nu te supăr?Te uiți la ceas,grăbindu-te să pleci.
Un an și încă o eternitatemi-am pierdut pe mine insumi,imi caut o identitate,lipsa ta m-a lăsat pustiu,nu pot uita, nici nu încerc.
Mă întrebi banalități,de parcă aș fi doar o cunoștință,multumesc că mi te adresezi la singular,ești atât de rece cu mine,par să îți fiu un străin.