Biraj mi opet onu našu staru pesmusvet da polomimdabogda te od mene nekoluđe zavoli
Biraj mi meki krevet što nas sanjanasred zvezda dozrelihda bog da te ova moja tuganikada ne zaboli
Kada kreneš, sakrij mi svemesec za breg, u mrak sve drumovesakrij sve, da ti trag ne nađem
Kada kreneš ne plačionaj osmeh okačida te najlepšu pesmom pozdravim
Kada kreneš čuće bolvetar sviraće taj molnek pukne svet u čašu tomi ja nestaću za tobom...
Пусни ми пак онази наша стара песен,Да изпотрошим света!Дано бог ти даде някой,Който да те обича по-лудо от мен!
Постели ми мек креват, в който да сънувам нас,Сред звезди назрели.Дано бог не позволи от моята мъкаНикога да не те заболи!
Когато си тръгваш скрий всичко от мен!Скрий луната зад хълма, спусни мрак над пътищата!Скрий всичко, за да не открия следите ти!
Когато тръгваш, не плачи!Окичи се с онази усмивка,За да те поздравя с най-хубавата песен!
Когато си тръгваш ще чуеш болката,Вятърът, така невръстен, ще засвири.Нека светът се пръсне в този час,А аз да изчезна с теб!