Любов навреме
Знам, че си обичал други повече от мен,знаеш по кого бях луда много преди теб!Първите остават първи и за цял животПравила съм вече всичко, днес не ме учудва нищо,Просто искам твоята любов!
Плаках за когото трябва и за кой ли не!?Всеки белег ме направи по- добра за теб,Вече мога да не бягам и да казвам даТочно затова те чакам, точно затова оставам!Вече се научих в любовта!
Пр.Любов навреме, не тази ранната, а тази точно с теб!Тази врялата, кипялата- това е...Любов навреме, тя е зрялата с разум и сърце!И в малкитe неща ще я познаеш- ще я имаш от мене всеки ден!
Това е. Защото всичко, през което преминаваме, ни прави по- добри. Отсява приоритетите ни. Избистря нуждите.А и защото така сме създадени. От болка, съмнения, вяра, надежда и любов. Но най-вече любов. А нея, колкото я имаме... трябва да я дадем.И важна е, не първата, голямата. А последната.Тя е истинската. Онази, изстрадалата. Зрялата. Видяла болката. И едва тогава... можеща да оцени всяко късче красота. Всеки миг.Тя е тази, която ще се бори. Тази, която ще остане. Тогава, когато всички други си отиват... Ще остане... до края.