Ти си тук, ти мълчиш,криеш ти своите очи.Като лист осланенрадостта умира в мен.
Глъхне без твоя смяхтази стара земя.И на нея и на мене,радостта върни.
Много ли струва една нежна дума към мен.Поглед единствен, дори като зима студен.С него да върнеш ти моите убити мечти.Слънцето гаснещо над тъжния ден.
Любовта като листс вятъра ще отлети.Само с поглед чистможеш да я върнеш ти.
Глъхне без твоя смяхтази стара земя.И на нея и на мене,радостта върни.
IS IT TOO MUCH
You're here, you're silent,you're hiding your eyes.Like a frostbitten leafhappiness is dying inside of me.
It's going deaf without your laugh -this old land.Give it to it and to me,give back the happiness.
Is it too much - a gentle word meant for me?A single glance, even cold as a winter?To revive my dead dreams with it?The sun burning out over the sad day.
Love, just like a leaf,will fly away with the wind.Only with a pure lookyou could get it back.
It's going deaf without your laugh -this old land.Give it to it and to me,give back the happiness.