Закъснение
Тъй дълго стана мойто закъснение –очакваш ли ме още с нетърпение?Очи, изпълнени с тревога,съмнения нескрити и желания.
А може би чрез изпитания,а може би на разстояниесе чувства силата на любовтаи нейната неземна власт.
Припев: (×2)Ах, как жестоко времето през нас минава!Поне усмивката си запазѝи тези пламенни стрели в очите,с които мигновено ме рани.
За отговор ще чакам не слова,а жарко тръпнещите устни,стрели, стопени във тъга,ръце, които стискат и не пускат.
А може би чрез изпитания,а може би на разстояниесе чувства силата на любовтаи нейната неземна власт.
Припев: (×2)Ах, как жестоко времето през нас минава!Поне усмивката си запазѝи тези пламенни стрели в очите,с които мигновено ме рани.