Вместо посвещение
В душата ми угасва песентаи огънят на любовта изстива.Отвя ли нощен вятър радостта?Каква съм аз – о, мъртва или жива?
Сама до болка, докога – не знам,но аз ще съм една и съща.Един рефрен от двама ни презрянвитае в празната ми къща.
Припев: (×2)Какво е нужно в краткия живот –обида или нежна дума?Ръката ти докосна златен плод,откъснат го захвърли помежду ни.
Сама до болка през деня, в нощта –душата ми, като свещица.И не разбирам вече любовтадали е болка, или птица.
Припев: (×3)Какво е нужно в краткия живот –обида или нежна дума?Ръката ти докосна златен плод,откъснат го захвърли помежду ни.