There was a boy.A very strange, enchanted boy.They say he wandered very far,Very far,Over land and sea.A little shy,And sad of eye,But very wise was he.And then one day,One magic day he passed my way.And while we spoke of many things,Fools and kings,This he said to me:The greatest thingYou'll ever learnIs just to loveAnd be lovedIn return.
Имаше едно момче.много странно, омагьосан момче.Хората казват, че то скитало много далече,Много далече,по море и по суша.Малко срамежливо,с тъжни очи,но беше много мъдро.И един ден,в един вълшебен ден и аз го срещнах.И докато говорихме за много неща,за глупаци и царе,То ми каза това:Най-великото нещо,което някога ще научиш,е просто да обичаши да бъдеш обичанв замяна.
Postojao je dečak.Veoma čudan, začaran dečko.Kažu da je lutao jako daleko,Veoma daleko,Preko kopna i mora.Pomalo stidljiv,I tužnog oka,Ali veoma mudar bio je on.Onda jednog dana,Jednog magičnog dana smo se sreli.I dok smo razgovarali o mnogim stvarima,Budalama i kraljevima,Rekao mi je ovo:Najveća istina koju ćeš ikada spoznatiJe samo da voliš i budeš voljenZauzvrat.
Був якось хлопецьЗачарований та дивний хлопецьВін мандрував удалечіньУдалечіньЗа моря та береги.Сором’язливий,З очима сумнимиТа дуже мудрий був він.Одного дняОдного дня чарівного із ним зустрівся яЗі мною про усе він говорив,Про блазнів й королів,Він сказав мені:Найбільша річ,Що тебе життя навчить -Це лиш кохатиТа коханим бутиУ відповідь.