Hubava si moq goro (Хубава си моя горо)
Хубава си, моя горо,миришеш на младост,но вселяваш в сърцата нисамо скръб и жалост.Който веднъж те погледне,той вечно жалее,че не може под твоитесенки да изтлее.А комуто стане нуждавеч да те остави,той не може, дорде е жив,да те заборави.Твоите буки и дъбове,твоите шуми гъсти,и цветята и водите,агнетата тлъсти, и божурът, и тревитеи твойта прохлада,всичко, казвам, понякогажкато куршум падана сърцето, което евсякогаж готовода поплаче, кога видив природата ново,кога види как пролеттастаростта изпраща,и под студа и под снегаживот се захваща.