The Rose
Some say love, it is a river,that drowns the tender reedSome say love, it is a razor,that leaves your soul to bleed
Some say love, it is a hunger,an endless aching needI say love, it is a flower,and you, it’s only seed
It's the heart afraid of breaking,that never learns to danceIt's the dream afraid of waking,that never takes the chance
It's the one who won’t be taken,Who cannot seem to giveAnd the soul afraid of dying,that never learns to live
When the night has been too lonelyand the road has been too longAnd you think that love is onlyfor the lucky and the strong
Just remember that in the winter,far beneath the bitter snowLies the seed, that with the sun’s lovein the spring becomes the rose.
Розата
Някои казват, любовта е рекаКоято дави крехките тръстикиНякои казват, че е бръсначКойто остава душата ти в кръв
Някои казват, любовта е гладБезкрайна болезнена нуждаАз казвам, че е цветеА ти, само семе
Тя е сърцето, в страх да не се счупиКоето така и не се научава да танцуваТя е сънят, в страх от събужданеКойто никога не се осмелява
Тя е онзи, който не ще бъде взетОнзи, който не може да даваИ душата, в страх от смърттаКоято да живее, така и не научава
Когато нощта е била прекалено самотнаИ пътят прекалено дълъгИ когато мислиш, че любовта е самоЗа късметлията и за силния
Просто си спомни, че зимеПод дълбокия горчив снягСпи семето, което чрез любовта на слънцетоПрез пролетта израства роза
A rózsa
A szerelem lehet vadvíz,vagy egy bársonyos patak,mások szerint éles penge,mely szívedböl vért fakaszt.
A szerelem lehet vágy is,soha-szünö fajdalom,szerelemböl lesz a virág, tebimbó vagy angyalom.
A szíved fél, megszakadhat,nem felejti a táncot,álom, fél az ébredéstöl,nem nyeri a világot.
Aki nem ad, nem kap soha,sem életet, szerelmet,mert a lelke fél meghalni,nem éli az életet.
Ha éjszaka magány nyomaszt,s a hosszú út meggyötört,mégse gondold a szerelemcsak erösnek hoz gyönyört.
Gondolj arra, jeges télbenpáncélban van rózsaág,tavaszi nap csókolja öt:belöle lesz a virág.
троянда
хтось назвав любов рікоютонув там очеретлезом бритв і ще такоющо кров у душ бере
запитай - цей голод звідкибез мір напливи зливя кажу - любов - це квіткаі ви - насіння лиш
в серці страх - щоб не розбитисьне час на крок і танстрах у мрій - не розбудитисьтому не мати шанс
не візьмуть - любов не стертине дай і не біжиі душа боїться смертівона не вчиться жить
і коли ця ніч неріднаі шлях де ви саміця любов лише для гіднихвона де щастя й міць
пам`ятай коли так сніжнозима терпка і лютьжде весни насіння ніжнихтроянд що зацвітуть