Ти си
С все същата тишина пада нощтаВсе същите приказки пълни с лъжи слушам отновоВсе същите лица, все същите гласове ме преследватНе мога да обясня, не мога да убедя себе сиТи си моите останали на половина изреченияОнези думи, които никога не съм казвал и които не мога да кажаТи си ръцете ми, които никога не се стоплятОнова сърце, което не може да забрави и няма да забрави
Ти си моята липсваща половинаЗатворените ми прозорците, завесите, които опънах срещу слънцетоТи си моята тишина, която никога не съм харесвалЗагубеният ми път, страхът ми в тъмнината, онези клетви, които никога не удържахТи си градовете, които напуснахЯмата в която паднах, протегнатите ми ръце, с които изобщо не успях да задържа онези, които ме напускахаТи си моят Рай, от който съм прогоненНаведената ми глава, очите ми, които никога няма да мога да отворя за светлината, в която се кълна.
Te vagy az én...
Éjszakánként mindig ugyanaz a csönd hull le...Újra ugyanazokat a hazugságokat hallgatom...Ugyanazok az arcok, ugyanazok a hangok üldöznek...Nem tudok velük beszélni, nem tudom megértetni (velük) magam...Te vagy az én befejezetlen mondatom...Kimondatlan szavak, melyeket nem tudtam kimondani...Te vagy a kéz, mely felmelegít...Nem lehet elfelejteni (téged), szívem nem tud elfelejteni...
Te vagy a hiányzó részem...Becsukom az ablakokat, behúzom a függönyöket, mert elvakít a Nap...Te vagy számomra a csend, melyet sosem szerettem...Eltévedtem, félek a sötétben, nem tartottam be eskümet...Te vagy a város, melyet el kell hagynom...(Te vagy) a lyuk, melyen kitárt karokkal keresztül hullottam, nem tudtam kapaszkodni...Te vagy a Mennyország, ahonnan én ki lettem űzetve...Lefelé fordítom arcom, esküszöm, képtelen vagyok többé szemem a fényedre emelni.