Грешка
Сега, след като мисля трезво,не се опитвай да се доближаваш повече.Просто ще се кача в колата си и ще карам, ще карам.Гледайки през огледалото за задно виждане,всичко ми е много по-ясно.Гледай как ти махам за сбогом, сбогом.
Светлините проблясват, показвайки ми всички знаци за опасност...Някого, когото да спася, да спася,но нещата не стават така.
Мисля, че направи най-голямата си грешка,няма да нарека това временна раздяла.Мисля, че този път наистина провали всичко,мислейки, че можеш да се задържиш с толкова тънка лъжа.Няма да отговарям на обажданията ти посред нощ,няма да обръщам внимание на камъните, които хвърляш по стената ми.Виждам го изписано по лицето ти,знаеш, че допусна най-голямата си грешка.
Когато последната сламка е пречупена,когато последната врата е затворена...Не съм толкова глупава, за да остана, да остана.Нямам време да гледам назад,ще ти позволя да се изплъзнеш през пукнатинитеи продължаваш да пропадаш, пропадаш.
Трябва да остана под прикритие,да се потайвам, имам нужда от известно време.Няма кого да спася, да спася...Затварям шестицата надиграна.
Мисля, че направи най-голямата си грешка,няма да нарека това временна раздяла.Мисля, че този път наистина провали всичко,мислейки, че можеш да се задържиш с толкова тънка лъжа.Няма да отговарям на обажданията ти посред нощ,няма да обръщам внимание на камъните, които хвърляш по стената ми.Виждам го изписано по лицето ти,знаеш, че допусна най-голямата си грешка.
Защо ме гледаш, повтаряйки едно и също?Опитваш се да се върнеш,няма как да промениш мнението ми.Не го ли разбра до сега?Историята ни приключи, приключи!Продължаваш да ме викаш вред вкъщи,врътвам ключа,гледай как светлините угасват.Гледай как светлините угасват.
Надявам се да те боли!Надявам се да те боли!
Мисля, че направи най-голямата си грешка,няма да нарека това временна раздяла.Мисля, че този път наистина провали всичко,мислейки, че можеш да се задържиш с толкова тънка лъжа.Няма да отговарям на обажданията ти посред нощ,няма да обръщам внимание на камъните, които хвърляш по стената ми.Виждам го изписано по лицето ти,знаеш, че допусна най-голямата си грешка.
Hiba
Most már józanul gondolkodomNe próbálj közelebb férkőzniCsak beülök a kocsimba és vezetek, és vezetekA visszapillantó tükörben nézveMinden sokkal tisztábbNézd, ahogy búcsút intek mindennek, búcsút intek
A fények villódzása figyelmeztető jeleket küldValakit megmenteni, megmenteni, de ez nem így működik
Azt hiszem elkövetted a legnagyobb hibádNem fogom ezt egy szünetnek hívniAzt hiszem ezt most tényleg elszúrtadAzt hiszem egy nagyon vékony határon sétálszNem veszem fel az éjféli hívásaidFigyelmen kívül hagyom a kavicsokat, amit a falamhoz dobálszLátom, hogy az arcodra van írvaTudod, hogy elkövetted, a legnagyobb hibád
Mikor az utolsó szalmaszál is eltöröttMikor az utolsó ajtó is bezárulNem vagyok olyan bolond, hogy maradjak, maradjakNincs időm visszanézniMikor hagyod magad elveszni a hazugságokbanÉs csak egyre lejjebb, lejjebb, lejjebb jutsz
Rejtett maradok, alacsonyan fekszem, időre van szükségemSenki sem menthet meg, menthet meg ezektől a beteg körforgásoktól
Azt hiszem elkövetted a legnagyobb hibádNem fogom ezt egy szünetnek hívniAzt hiszem ezt most tényleg elszúrtadAzt hiszem egy nagyon vékony határon sétálszNem veszem fel az éjféli hívásaidFigyelmen kívül hagyom a kavicsokat, amit a falamhoz dobálszLátom, hogy az arcodra van írvaTudod, hogy elkövetted, a legnagyobb hibád
Miért nézel rám, és ismételgeted ugyanazt a régi dolgotPróbál vissza kúszni, de az én agyammal nem játszikNem fogod fel, mostanra a történetnek vége, végeMég mindig a nevemet mondogatod a házamnálMegnyomom a kapcsolót, nézd ahogy kialszanak a fényekNézd ahogy kialszanak a fények
Remélem fáj, fáj, fájRemélem fáj, fáj, fáj
Azt hiszem elkövetted a legnagyobb hibádNem fogom ezt egy szünetnek hívniAzt hiszem ezt most tényleg elszúrtadAzt hiszem egy nagyon vékony határon sétálszNem veszem fel az éjféli hívásaidFigyelmen kívül hagyom a kavicsokat, amit a falamhoz dobálszLátom, hogy az arcodra van írvaTudod, hogy elkövetted, a legnagyobb hibád