Разговор с вятъра
Време е вече дъх да си вземаи да отворя прозорец.Стигат ми всички човешки драми –моята днес ще говори.
Никой дори не се запитаимам ли време да дишам.Моята обич със шепи раздавам,чуждата мъка събирам.
Припев:Гоня до лудост всякаква болка,викам от гняв и не се жаля;ще ми се всички да са щастливи –себе си слагам накрая.
Дворът е пуст под моя прозорец,с вятъра аз разговарям;в мрака притичват сенки на хора –кой ще ме чуе, не зная...
Никой дори не се запитаимам ли време да дишам...Моята обич със шепи раздавам,чуждата мъка събирам.
Припев: (×3)Гоня до лудост всякаква болка,викам от гняв и не се жаля;ще ми се всички да са щастливи –себе си слагам накрая.