Doy la vida

¿Dónde está el sueño que me diste?¿Dónde está el mar que me prometiste?

Me quema el hielo de tus manosque me arrastraste a lo más tristeque me ensuciaste y me rompistey aún te refugio aquí a mi ladoMírame y dime de una vezque sientes al rozar mi pieldile al olvido que...que esta agonía se la lleva el viento

Porque en tus brazos doy la vidaporque te encuentro cuando no hay salidaporque me encierro entre tus labiosaunque me sangre a mares esta herida

Que no es culpable la rutinade que este amor se apague en cada esquinaque no he sabido acariciar, quizá¿qué debo hacer para volver atrás?No puedo amarte más,solo amarte másTan blanca el alma que no puedodejarme amar por otros besosque mueran cada madrugaday se disfrazan de recuerdosde lunas muertas por el tiempoque no enterré bajo tu almohada

Mírame y dime de una vezque sientes al tocar mi pieldile al olvido que...que esta agonía se la lleva el viento

Porque en tus brazos doy la vidaporque te encuentro cuando no hay salidaporque me encierro entre tus labiosaunque me sangre a mares esta herida

Que no es culpable la rutinade que este amor se apague en cada esquinaque no he sabido acariciar, quizá¿qué debo hacer para volver atrás?No puedo amarte más,solo amarte más

Давам живота си

Къде е мечтата, която ми подари!?Къде е морето, което обеща?!

Изгаря ме ледът на ръцете ти.Повлече ме към най-голямата мъка.Ти ме омърси и ме съкруши.И все още те приютявам до себе си.Погледни ме и ми кажи поне веднъжкакво чустваш, когато докосваш кожата ми?!Кажи на забравата,че тази агония е напразна.

Защото давам живота си в твоите прегрътки.Защото те откривам, когато няма изход.Защото се затварям в твоите устни,макар и раната ми да кърви обилно.

И не е виновна рутината,че тази любов гасне лесно.А може би не се научих да те милвам?!Какво трябва да сторя да се върна?!Не мога да те обичам повече.Само те обичам повече.Толкова чиста е душата ми, че не могада си позволя да обичам заради други целувки,които умират всяка сутрин.И се преобразяват в спомениза отдавна мъртвите лунни нощи,които не погребах под твоята възглавница.

Погледни ме и ми кажи поне веднъж завинагикакво чустваш, когато ме докосваш?!Кажи на забравата,че тази агония е напразна.

Защото давам живота си в обятията ти.Защото те срещам, когато всичко е безнадеждно.Защото се изгубвам между устните ти,дори и раната ми да кърви колкото цяло море.

Понеже не рутината е виновна,че тази любов постоянно гасне.А може би не се научих да те милвам?!Какво трябва да сторя да се върна?!Не мога да те обичам повече.Само те обичам повече.

И не е виновна рутината,че тази любов така лесно угасва.Че може би не успях да те погаля...Какво да направя, за да върна всичко назад?!Не мога да те обичам повече.Само те обичам повече.

David Bisbal "Doy la vida" letra

Doy la vida

Давам живота си