Писмо до мама (Pismo do mama)
Припев:Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо,как светнал, светнал младоженческият двор,когато те извели на хармана, мила мамо,за твойто първо сватбено хоро.
Какви коси, едничка ли девойка,въздишала на моминският праг,да метне като житена ръкойкатаквиз коси до момъка си драг,а те преливали се буйно или плахо.Години, мамо, има от тогази три деца с косите ти играха,с тях играх в люлката и аз.
Припев:..(х2)
В такива дни, аз плахото селяче,поисках за гимназия пари,а ти над нашата бедност да поплачеш,зад кладенеца привечер се скри.На заранта прегърбена и жалкас отрязани коси, с подпухнали очи,прегърна ме и каза: "Препечелих малко,вземи, вземи парите, сине, и учи!".
Припев:..(х2)
Сега са други врема и друг просторът,пораснах, учих, ето ме сега!Здрависват ме с любов добрите хораи ненавижда, мрази ме врагът.Едва ли,ала ще успея, мамо,как няма да успее твоя син,пред който, като неплатен, огромен данък,лежат продадените, майчини коси.
Припев:..(х2)
О, мила мамо! О, мамо, мила мамо! О, мила, мила мамо!