Погребан жив от любовта
Отново бремето на загубата почива върху моите раменеИ тази тежест изглежда непоносимаТвоят гроб е там, където е сърцето тиАз трябваше да ѝ кажа,Обаче вътре в мен се скри една тайна толкова ужасна
Да плачеш - е да знаеш, че си живНо моята река от сълзи пресъхнаАз никога не съм искал да те заблудя, неНо студеното сърце е мъртво сърцеИ се чувствам сякаш съм погребан жив от любовта
Ако трябва да умра преди да се събудяМоля се никой душата ми да не отнемеАко се събудя преди да умраСпаси ме с твоята усмивка
Ако трябва да умра преди да се събудяНяма никой душата ми да не отнемеАко се събудя преди да умраСпаси ме с твоята усмивка
Целувката на суетата благослови ме с духовно убийствоИ храни ненаситните богове на войнатаТвоят дом е там,където е тъмнинатаАз трябваше да ѝ го кажаВъзползвайки се от огъня неугасим
Да умреш - е да осъзнаеш, че си живА моята река от кръв няма да пресъхнеАз никога не съм искал да те загубя, неНо студеното сърце е мъртво сърцеИ се чувствам сякаш бях погребан жив от любовта
Ако трябва да умра преди да се събудяМоля се никой душата ми да не отнемеАко се събудя преди да умраСпаси ме с твоята усмивка
Ако трябва да умра преди да се събудяНяма никой душата ми да не отнемеАко се събудя преди да умраСпаси ме с твоята усмивка
И те казват - да плачеш е да знаеш, че си живА моята река от сълзи е пресъхналаАз никога не съм искал да те заблудя, неНо студеното сърце е мъртво сърцеА опустялата душа си отидеСтуденото сърце е мъртво сърцеИ се чувствам сякаш бях погребан жив от любовта
Ако трябва да умра преди да се събудяНяма никой душата ми да не отнемеАко се събудя преди да умраСпаси ме с твоята усмивка
Ако трябва да умра преди да се събудяНяма никой душата ми да не отнемеАко се събудя преди да умраСпаси ме с твоята усмивка
Аз бях погребан жив от любовтаАз бях погребан жив от любовтапогребан жив от любовтаАз бях погребан жив от любовтаАз бях погребан жив от любовтаАз бях погребан жив от любовта
Жив закопан од љубовта
Повторно тежината на губитокот се одмора на моите рамењаИ нејзината тежина се чини неподносливаТвојот гроб е каде што ти е срцетоТребаше да и кажамНо во мене се криеше толку ужасна тајна
Да плачеш е да знаеш дека си живНо мојата река солзи пресушиНикогаш не сакав да те излажам, неНо ладно срце е мртво срцеИ се чини како да сум жив закопан од љубовта
Ако треба да умрам пред да се разбудамМоли се никој да не ми ја земе душатаАко се разбудам пред да умрамСпаси ме со својата насмевка
Ако треба да умрам пред да се разбудамМоли се никој да не ми ја земе душатаАко се разбудам пред да умрамСпаси ме со својата насмевка
Бакнежот на суетата ме благослови со спиритуално убиствоИ ги нахрани незаситните богови на војнатаДомот ти е каде што е темнинатаТребаше да и кажамПрегрни го неуништливиот оган
Да плачеш е да знаеш дека си живИ мојата река крв нема да пресушиНикогаш не сакав да те изгубам, неНо ладно срце е мртво срцеИ се чини како да сум жив закопан од љубовта
Ако треба да умрам пред да се разбудамМоли се никој да не ми ја земе душатаАко се разбудам пред да умрамСпаси ме со својата насмевка
Ако треба да умрам пред да се разбудамМоли се никој да не ми ја земе душатаАко се разбудам пред да умрамСпаси ме со својата насмевка
И велат дека да плачеш е да знаеш дека си живИ мојата река солзи пресушиНикогаш не сакав да те излажам, неНо ладно срце е мртво срцеНапуштената душа исчезнаЛадно срце е мртво срцеИ се чини како да сум жив закопан од љубовта
Ако треба да умрам пред да се разбудамМоли се никој да не ми ја земе душатаАко се разбудам пред да умрамСпаси ме со својата насмевка
Ако треба да умрам пред да се разбудамМоли се никој да не ми ја земе душатаАко се разбудам пред да умрамСпаси ме со својата насмевка
Жив сум закопан од љубовтаЖив сум закопан од љубовтаЖив закопан од љубовтаЖив сум закопан од љубовтаЖив сум закопан од љубовтаЖив сум закопан од љубовта