Крепост
Тръгваш без посока,скиташ по светанарани дълбоко моята душа.Как да те открия -без адрес си титвоя свят е пълен със лъжи.
Мъжката природа тъй и не разбрах,обещава вярност, а дарява грях.Свикнах да прощавам твойте грешки аз,докога над мен ще имаш власт?В крепост от лъжи ме заключи ти,как да се спася, как да се спася?
Припев:В самота обречена,със сърце разсечено,моята душа болна -да убиеш не, не можеш!В самота обречена,със сърце разсечено,моята душа болна -да убиеш не, не можеш, не.Тя жадува път и светлина,тя жадува смях и топлина.
Тръгваш ти отново - за пореден път,и на любовта ми пак обърна гръб.И ще си останеш скитник цял живот,който търси своя бряг и брод.В крепост от лъжи ме заключи ти,как да се спася, как да се спася?
Припев:В самота обречена,със сърце разсечено,моята душа болна -да убиеш не, не можеш!В самота обречена,със сърце разсечено,моята душа болна -да убиеш не, не можеш, не.Тя жадува път и светлина,тя жадува смях и топлина.