Ела (Ela)
Че притъмня и стана тежко.Пътеката остана без душа.Защото няма истина без грешки,аз чакам. Сам. И страдам. И мълча.
Неволята от преданост настана,от ревност – риска, от тъга – скръбта.Изчезнаха словата – стана няма,безкрила, охладена любовта.
Мълча в едно жестоко постоянство,в една неразрушима тишина.Мълча в немузикалното пространство,в ужасно разредена тъмнина.
Защо тъй рано мръква над полето?Къде потъват всички гласове?Над мене – непробудени дървета.Край мене – онемели ветрове.