Neshto lichno (НЕЩО ЛИЧНО)
През ада минах, но не спряха вървях и вървяхНад мен летеше моят страхкато гарван черИ чакаше да се предамсебе си да му дамзащото бях един и сам
И беше мрак пред мен, и в менно вървях и вървяхи тихи мъртви гласовевикаха ме при тяхИ аз за миг си пожелахда се спра и да заспяи уморен да ида в нищото
Някога някъде далечаз не спрях и пак вървяхВсичко все някога ще спрено аз не спряхСрещу себе си стояхИ нямах път но не спрях, а вървяхИ пак вървя, насам вървя
И по ръба на просттааз върях и вървяхСтоях от тъмната странаи обратно броях години, дни, и часовеНо не помнех когавъв себе си съм пуснал болката
Някога някъде далечаз не спрях и пак вървяхВсичко все някога ще спрено аз не спряхСрещу себе си стоях и нямах пътно не спрях, а вървяхИ пак вървя, насам вървя
Това, което имам,Това, което нямамТова, което губя аз
Това, което имамТова, което нямамИ винаги намирам пак
През ада минах, но не спряха вървях и вървяхНад мен летеше моят страхкато гарван черСледяхме се очи в очино не спрях а вървяхОставих го далеч от себе си!