Uteha (Утеха)
Най-после светлина припада.Най-сетне ражда се денят.Тук някъде се свършва ада.И почва път. И почва път!
Ти дълго ще ме придружаваш,но няма да ме утешиш.Съмненията утвърждаваттова, което разруши.
Ранен и обгорен ще минапрез бездната на твоя зовда търся пак необходимата,забравена от мен любов.
Ще ставам синкав като мракаи ще изтлявам в таен дим -подобно облак - неочакван,подобно дъжд - необясним.
Една утеха многогласнаще нося с мен като винаи вярното небе понасяедна изменчива луна.