Отново чакаме лятото
Ах, колко много ми липсвашАко знаеше, ако можеше да видишМоята есен дойдеТези листа никога не паднаха
Всичко свърши, всичко свършиВсичко е в изгубените дниАз съм сам и ти си самаКак само ни разпиля
Може би ще я забравимКато всички останали от ноември цветяМежду страниците на тайния ни тефтер за разбити мечтиКъдето съчиняваме песните си
Може и да я скриемКато дупка, отворена в сърцето ниМоже би реките вътре в нас, ще стигнат до морето някой денОтново чакаме лятото
Ах, колко много ми липсвашАко знаеше, ако можеше да видишМоята есен дойдеТези листа никога не паднаха
Теб чакат дъждовете миТакъв порой, че никога не спираПосле седем пролети ще минатТова лято никога няма да дойде
Може би ще я забравимКато всички останали от ноември цветяМежду страниците на тайния ни тефтер за разбити мечтиКъдето съчиняваме песните си
Може и да я скриемКато дупка, отворена в сърцето ниМоже би реките вътре в нас, ще стигнат до морето някой денОтново чакаме лятото
انتظار تابستان
آه که چقدر دلتنگت شدمکاش بدانی، کاش میدیدیبه پاییز رسیده امآن برگ هیچ وقت نمیریزد
همه چیز تمام شد همه چیزهمه روز ها به پایان رسیدتو تنهایی و من نیز تنهاچه چیزی مارا داغون کرده و چطور
شاید فراموشش کنیم(مانند گل های پژمرده پاییزی (در ماه نوامبردر لابلای دفتر شعری برباد رفته خیالاتمانخواهیم گذاشت
شاید نگهشداریمهمانند سوراخی در دلمانشاید که روزی جویبار های دلمان به دریا برسدباز منتظر تابستان میمانیم
آه که چه زود دلتنگت شدمکاش بدانی، کاش میدیدیبه پاییز رسیده امآن برگ هیچ وقت نمیریزد
باران هایم در انتظارت خواهند بودو آنقدر خواهند بارید که هیچ بند نخواهد آمدبعد هفت بهار خواهد گذشتولی آن تابستان هیچ هیچ وقت نخواهد آمد
شاید فراموشش کنیم(مانند گل های پژمرده پاییزی (در ماه نوامبردر لابلای دفتر شعری برباد رفته خیالاتمانخواهیم گذاشت
شاید نگهشداریمهمانند سوراخی در دلمانشاید که روزی جویبار های دلمان به دریا برسدباز هم منتظر تابستان خواهیم ماند