Счупена чаша (Schupena Chasha)
Питаш ме защо осъмнах с чаша във ръкаИ защо разбих я след това.Никога не си ме виждал с вино да тешаСвоята изстрадала душа.
Помниш как с усмивка срещах утрото до тебСлънце бях за твоето лице.Нищо не остана вече в нашите сърцаМоето е рана от сега.
Хей, мъко моя ти, хей много ми тежиДай, дай поне ръка,Аз не плача, тръгвай си сега.
Хей, мъко моя ти, хей свят ми се завиНе, няма да се дамТи си вече и от мен по-сам.
Питаш ме защо осъмнах с чаша във ръкаИ защо разбих я след това.По-добре ме виж такава за последен пътИ тръгни към страшния си съд.
След година-две ще минеш тук ти може биИ ще видиш от пожар следи.Само счупената чаша тъжно ще блести,Кой от нас виновен е кажи.
Хей, мъко моя ти, хей много ми тежиДай, дай поне ръка,Аз не плача, тръгвай си сега.
Хей, мъко моя ти, хей свят ми се завиНе, няма да се дамТи си вече и от мен по-сам.