Закружила листва и забыл ты те словаЧто дарил, они так были горячиА струны помнят ихДа только ты молчишь.
Недолюбила я в тот короткий вечерДуша застыла и ей согреться нечемТебя простила, а время всё не лечитИ снова за тобою словно в омут с головою.
Недолюбила я в тот короткий вечерДуша застыла и ей согреться нечемВсё разбудила нечаянная встреча вновь.
Ты прогнав тишину, тронешь тонкую струнуИ мотив почти забытый зазвучитТак ты скажи хотя бы словоНе молчи.
Завъртяха се листата и ти забрави думитекоито ми дари, те бяха толкова горещи.Струните ги помнятОбаче ти мълчиш.
Недолюбих аз в тази кратка вечер,Душата ми замръзна и няма какво да я стоплиПростих ти, но не всичко времето лекуваИ пак тръгнах след теб с главата надолу в дълбокото
Недолюбих аз в тази кратка вечер,Душата ми замръзна и няма какво да я стопли.Всичко разбуди една случайна повторна среща.
Ще прогониш тишината, докосвайки тънките струниИ ще зазвучи почти забравената мелодияКажи поне една думаНе мълчи