Koliko želim te, toliko nemam te,i svaki korak s njom, ka tebi vrati me.
Nikome ni reč, kad potonem u bol,da voleo sam te, a nisam bio tvoj.
I šta nam ostaje od ove ljubavi,kad ono najlepše nismo doživeli.
Nikome ni reč, kad potonem u bol,da voleo sam te, a nisam bio tvoj.
Da izdržim ovaj mrak, da preživim ovu noć,ne bi mi osvanulo, bez tebe osvanulo.
Nikome kad znaš da nisam bio jak,i samo laku noć poželi mi za kraj.
Hvala ti što postojiš,i što si život moj.
Колкото те искам, толкова те нямам,И всяка стъпка до нея, върща ме към теб.
Никому ни дума, когато потъвам в болка,Че теб аз обичах, но твой не бях.
И какво ни е останало от тази любов?Когато онова най-хубавото, не сме преживели?
Никому ни дума, когато потъвам в болка,Че теб аз обичах, но твой не бях.
Ако издържах този ден, ако прекарах тази нощ,Зората не ще дойде, без тебе да дойде.
Никому ни дума, когато потъвам в болка,Че теб аз обичах, но твой не бях.Никому когато знаеш*, че силен аз не бях,И само лека нощ, за края ми пожелай.
Благодаря ти затова че съществуваш,И затова че си живот ми.