Mirna je noc, a mjesectuzno oko ciganskou ovaj gluhi cas, ko tihi glastvoju sjenku iz sna budim
A nema nicegaosim tvoga imenasamo s prozorakroz okna dvasija prazan, pospan grad
Ivana, IvanaSarajevo drijemaa tebe vise nema
Ivana, IvanaSarajevo drijemaa tebe vise nema
I sve na tren, zamirise na tebea ja ne smijem da udahnemjer car mi nestaje
Ivana, IvanaSarajevo drijemaa tebe vise nema
Ivana, IvanaSarajevo drijemaa tebe vise nema
Спокойна нощ е, а луната еКато тъжно циганско око.В този късен час, като тих гласТвоята сянка будя от съня си.
И няма нищо друго,Освен твоето име.Само от прозорецаПрез две очиСияе празен заспалият град.
Ивана, Ивана,Сараево спи,А теб вече те няма!
Ивана, Ивана,Сараево спи,А теб вече те няма!
И всичко за миг замирисва на теб,Но аз не смея да вдишам,Защото очарованието изчезва.
Ивана, Ивана,Сараево спи,А теб вече те няма!
Ивана, Ивана,Сараево спи,А теб вече те няма!