Пуст град
Улиците са препълнени и тълпата около менми говори и се смее, но не знае нищо за теб.Виждам около себе си кой минава и кой си отива,но знам, че градът ще ми изглежда все тъй пуст,докато не се върнеш ти.
Всяка вечер някой иска да съм до него,но няма значение дали с целувките си ме дарява той –аз винаги мисля за теб, само и единствено за теб,и знам, че градът ще ми изглежда все така пуст,докато не се върнеш ти.
Как така все още искаш да живееш сам без мен?Не чувстваш ли, че любовта ни е все още жива?
Улиците вече опустяват, бавно опустяват,а аз виждам името ти навсякъде около себе си.Върни се при мен, любов моя, и повече градът не ще бъде пусти заедно с теб ще изживея всички свои дни,всички свои дни…
bos sehir
caddeler kalabalik, cevremde insanlarbeninle konusuyorlar guluyorlar, ama hicbiri seni bilmiyorcevremde gelen gidenleri goruyorumama biliyorum ki sen donmezsensehir bana bos gorunecek
her aksam beni yaninda isteyenler varama bana verecekleri opucuklerin hic onemi yokben hep seni dusunuyorum, yalnizca senive biliyorum ki sen donmezsensehir bana bos gorunecek
hala bensiz nasil yasayabiliyorsunaskimizin bitmedigini anlamiyor musun?
caddeler bos, her zaman daha da issizcevremde her yerde senin adini okuyorumbana don askim ve sehir artik bos olmasinve ben butun gunlerimi seninle yasayayimbutun gunlerimi, butun gunlerimi