أحبها حتى الموت
لم أكن شيئاًلكن ها انا اليومحارسأحلام لياليهااحبّها حتى الموت
تستطعون تدميركل ماتريدونلا يجب عليها الا فتحفضاء ذراعيهالإعادة بناء كل شيءلإعادة بناء كل شيء
احبّها حتى الموت
محَت أرقامساعات جدران الحيّجعلت من حياتيلعبة ورقيةوقهقهات
بنت جسوربيننا وبين السّماءنعبرهاكل مرةلا تريد ان تناملا تريد ان تنام
احبّها حتى الموت
لا بُدَّ انَها خاضت كل الحروبلكي تكون قوية جداً اليوملا بُدَّ انَها خاضت كل الحروبحروب الحياة, حروب الحب أيضا
تعيش قدر ما تستطيعحلمها الجوهريترقص وسطالغابات التى ترسمها
احبّها حتى الموت
ترتدي شرائطوتتركها تطيرتغني لي في اكثر الأحيانبأنّني مخطئ في محاولةأمساكهمأمساكهم
احبّها حتى الموت
لكي أصعد الى كهفهاالمخبأ تحت الأسقفيجب ان أُسمّر نغماتعلى قبقابي الخشبي
احبّها حتى الموت
يجب علي ان اجلس فقطلا يجب على ان اتكلمو لا اريد شيئاًيجب فقط ان أحاولان أنتمى اليهاان أنتمى اليها
احبّها حتى الموت
Обичам я до смърт
Доскоро бях никой, а сегапазител съм на сънищата в нощите й.
Обичам я до смърт.
Дори и всичко да разрушите,достатъчно е тя да разтвори обятията си,за да го възстанови отново.
Обичам я до смърт.
Тя заличи циферблатите начасовниците в квартала.Тя превърна живота мив птички от хартия,в изблици от смях.
Тя простои мостмежду нас и небетои минаваме по неговсяка нощ, когато не й се спи.
Обичам я до смърт.
За да бъде толкова силна днес,получила е много уроци от живота,но и много любов.
Тя прекрасно изживява свояприказен сън от опал.Тя танцува сред гори,които сама е нарисувала.
Обичам я до смърт.
Носи панделки, които пуска да летят.Често ми казва, че греша,че се опитвам да ги задържа.
Обичам я до смърт.
За да достигна до вътрешността й,скрита нависоко,обвих в музикагрубите си обувки.
Обичам я до смърт.
С нея мога просто да седя,няма нужда да говоря,или нещо да желая.Трябва простода й принадлежа.
Обичам я до смърт.
За да бъде толкова силна днес,получила е много уроци от живота,но и много любов.
Доскоро бях никой, а сегапазител съм на сънищата в нощите й.
Обичам я до смърт.
Дори и всичко да разрушите,достатъчно е тя да разтвори обятията си,за да го възстанови отново.
Обичам я до смърт.
Rakastan häntä kuollakseni
En minä ollut mitäänMutta nytpä olenVahtimassa hänenÖistä unennäköäänRakastan häntä kuollakseni
Te saatte tuhotaKaiken, minkä tahdotteHänen vain aukaistaKäsivartensa tarvitseeKaiken korjaamiseenKaiken korjaamiseen
Rakastan häntä kuollakseni
Hän on pyyhkinyt luvut poisTän kaupunginosan kelloistaHän on tehnyt elämästäniKuin paperipulujaRäväköitä nauruja
Hän on luonut siltojaanVälille meidän ja taivaanJa me ylitämme niitäAina kun häntäEi haluta nukkuaEi haluta nukkua
Rakastan häntä kuollakseni
Hän on joutunut vaikka mihin sotiinTullakseen niin vahvaksi nykyäänHän on joutunut vaikka mihin sotiinElämässä ja lemmessä niin ikään
Hän elää parhaansaOpaliiniunelmaansaTanssi maalaamiensaMetsien uumenissa
Rakastan häntä kuollakseni
Hän pitää nauhojaJotka lentoon päästääMinulle usein hoilaaEttei mun pitäisi yrittääEstellä niitäEstellä niitä
Rakastan häntä kuollakseni
Noustakseni hänen kattojenAlle kätkettyyn luolaansaMinun täytyy naulataPuukenkiini lappuja
Rakastan häntä kuollakseni
Minun vain täytyy istuutuaMinun ei kannata puhuaMitään ei kannata halutaMinun vain täytyy koettaaHänelle kuuluaHänelle kuulua
Rakastan häntä kuollakseni
Eu a amo de morrer
Eu não era nadaMas eis que hojeEu sou o guardiãoDo sono das suas noitesEu a amo de morrer
Você pode destruirTudo que o lhe agradaráEla terá apenas que abrirO espaço dos seus braçosPara reconstruir tudoPara reconstruir tudo
Eu a amo de morrer
Ela apagou os númerosDos relógios do bairroEla fez da minha vidaGalinhas de papel¹Gargalhadas
Ela construiu pontesEntre nós e o céuE nós as atravessamosA cada vez que elaNão quer dormirNão quer dormir
Eu a amo de morrer
Ela deveu enfrentar todas as guerrasPara ser tão forte hojeEla deveu enfrentar todas as guerrasDa vida, e do amor também
Ela vive o seu melhorSeu sonho de opalinaEla dança no meioDas florestas que ela desenha
Eu a amo de morrer
Ela veste fitasQue ela deixa voarEla canta sempre para mimQue eu fico errado em tentarDe lhe impedirDe lhe impedir
Eu a amo de morrer
Para montar na sua grutaEscondida sob o tetoEu devo pregar as notasAos meus tamancos de madeira
Eu a amo de morrer
Eu devo só me sentarEu não devo falarEu não devo querer nadaEu devo apenas tentarPertencer a elaPertencer a ela
Eu a amo de morrer
Umirem koliko je volim
Bio sam niko,Ali evo danasSam čuvarsna u njenim noćima.Umirem koliko je volim...
Možete uništiti,šta god hoćete.Ona ima samo da raširi ruke,da sve ponovo stvorida sve ponovo stvori
Umirem koliko je volim...
Izbrisala je brojkesa satova iz mog dela grada.Od mog života je napravilapapirne ekspres lonace,ekslozije smeha.
Sagradila je mostoveizmeđu nas i nebai mi ćemo ih prećisvaki put kad onaneće da spava,neće da spava.
Umirem koliko je volim...
Mora da se borila u svim ratovima,da bi bila danas jaka.Mora da se borila u svim ratovimaživota i ljubavi.
Živi što može bolje ,njen opalni san,pleše u sred šuma koje crta.
Umirem koliko je volim...
Nosi trakekoje pušta da odlete.Često mi prigovara,da grešim što pokušavamda ih zaustavim,da ih zaustavim.
Umirem koliko je volim...
Da se popnem u njenu pećinuskrivenu ispod krovova,ja moram da zakucam notena mojim drvenim klompama.
Umirem koliko je volim...
Samo moram da sednem,Ne smem da pričam,ne smem ništa da poželim,treba samo da probam,da joj pripadam,da joj pripadam.
Umirem koliko je volim...