Деца
Дните когатосе биехме, се биехме докато не се предам.О, да, съвършени бедствия.Опитвахме се да докоснем, опитвахме се да докоснем гредите на тавана.
Повечето дни търсехме начинида се изправим и да си тръгнем от града, в който израснахме,защото бяхме готови.Помня как спахме в колите,търсихме ОЗ*,горяхме цигарис бели пластмасови накрайничета, до изгрева на слънцетои говорехме щури неща, като:
"Отказвам да гледам назад с мисълта, че онези дни са били по-добри,само защото съм бил по-млад."Не знам какво ме очаква.Начинът, по който се чувствам сега, кълна се, няма да се промени.Когато бяхме децасе кълняхме, че никога няма да умрем.С теб бяхме децаи се кълняхме, че никога няма да умрем.
Загасени светлинии караме, караме, просто за да се махнем.О, да, съвършени бедствия.Люлеехме се, люлеехме се от гредите на тавана.
Танцувахме в колите,търсихме нашите,кръщавахме звездитена хора, които познавахме, а после тръгвахмеи си казвахме:
"Отказвам да гледам назад с мисълта, че онези дни са били по-добри,само защото съм бил по-млад."Не знам какво ме очаква.Начинът, по който се чувствам сега, кълна се, няма да се промени.Когато бяхме децасе кълняхме, че никога няма да умрем.С теб бяхме децаи се кълняхме, че никога няма да умрем.
Нощите когато танцувахмеи променяхме плановете си,и правехме от всеки ден празник.Усещам как годините минават,а светлините на града се обръщат.Нещо в това ми изглежда познато.
"Отказвам да гледам назад с мисълта, че онези дни са били по-добри,само защото съм бил по-млад."Не знам какво ме очаква.Начинът, по който се чувствам сега, кълна се, няма да се промени.Когато бяхме децасе кълняхме, че никога няма да умрем.С теб бяхме децаи се кълняхме, че никога няма да умрем.
Ти и аз бяхме деца.
Kölykök
Napok, amikorKüzdöttünk, küzdöttünk, amíg meg nem adtam magam,Igen, teljes katasztrófa,(Lassan) elértük, elértük a plafont.
A legtöbb napon az utunkat kerestük,Felkeltünk, elhagytuk a várost, nagyok voltunk, mert megcsináltuk,Emlékszem, a kocsiban aludtunk,Kerestük Ózt,Szivaroztunk,Fehér műanyag szipkával, amíg meg nem láttuk a Napot,És hasonló őrült dolgokról beszéltünk.
Nem akarok visszagondolni azokra a szebb napokra,Csak azért, mert fiatalabbak voltunk,Nem tudom, mi van a fiúkkal a sarkon,Most így érzek, esküszöm, nem változunk meg sosem,Amikor gyerekek voltunk, megesküdtünk, hogySose halunk meg,Te és én, amikor kölykök voltunk, megesküdtünk, hogySose halunk meg.
Fények le,És csak utazunk, utazunk, amíg ki nem jutunk,Igen, teljes katasztrófa,Himbálództunk, himbálództunk a tetőgerendán.
Hé, táncoltunk a kocsikban,Kerestük az otthonunkat,Megneveztük a csillagokat,Mások szerint járatosak voltunk ebben, amíg haza nem kellett mennünk,És hasonló őrült dolgokról beszéltünk.
Nem akarok visszagondolni azokra a szebb napokra,Csak azért, mert fiatalabbak voltunk,Nem tudom, mi van a fiúkkal a sarkon,Most így érzek, esküszöm, nem változunk meg sosem,Amikor gyerekek voltunk, megesküdtünk, hogySose halunk meg,Te és én, amikor kölykök voltunk, megesküdtünk, hogySose halunk meg.
Éjszakák, amelyeket áttáncoltunk,Megváltoztatták minden tervünket, ésVakációvá varázsolták minden napunkat,Az évek fogyni kezdenek,A város fényei megváltoznak,Valami mégis ugyanaz marad.
Amikor gyerekek voltunk, megesküdtünk, hogySose halunk meg,Te és én, amikor kölykök voltunk, megesküdtünk, hogySose halunk meg,Nem akarok visszagondolni azokra a szebb napokra,Csak azért, mert fiatalabbak voltunk,Nem tudom, mi van a fiúkkal a sarkon,Most így érzek, esküszöm, nem változunk meg sosem.
Te és én, amikor kölykök voltunk.